История во кратце о болгарском народе словенском

|

SKU: BKBK0006032N

  • Автор: Спиридон Габровски
  • Издателство: Гута-Н
  • Издание: Мека корица
  • Брой страници: 138
  • Промоции: Световен ден на книгата

Моля, обърнете внимание, че този продукт е с ограничена наличност в нашия склад или при доставчик. Възможно е към момента на завършване на поръчката същият вече да е изчерпан. В случай на изчерпана наличност ще се свържем с Вас. На склад - Ограничена наличност

Може да е при вас:


Експресна доставка на 29.04.20249.99лв.

Стандартна доставка от 27.04.2024 до 01.05.20240.00лв.

* Датата на доставка е ориентировъчна и зависи от населеното място и от избраната куриерска фирма. Точната дата, на която продуктът ще е при теб, както и финалната цена на доставка можеш да разбереш при завършване на поръчката.

„‌История во кратце о болгарском народе словенском 1792 г.“ на Спиридон Габровски, препис на съвременен български език от Минчо Георгиев Минчев. 

Виж повече за продукта
14,00 лв.
Ценова защита

Ако закупитe продукт oт caйтa ни и oткриeтe, чe заплатената от Вас сума е станала по-ниска в paмкитe нa 7 дни, ниe щe дoбaвим paзликата катo парична стойност във вaшия профил нeзaбaвнo.
Зa цeлтa e нyжнo дa се oбъpнeтe към дeнoнoщнaтa ни клиeнтска пoддpъжка.

Купи
Име:
История во кратце о болгарском народе словенском
Големина на книгата:
138Pages
ISBN-13:
9786197444216
Издателство
Гута-Н
Език:
Български
Жанр:
История
История во кратце о болгарском народе словенском
Цена:
14,00 лв.

Пълно описание на продукта

‌На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че нито един, и не само от простите, но и от учените хора не знаеше (за това). И нито се споменава за българското царство или патриаршество в сегашните векове. Поради това аз съжалих своя народ, и макар да не съм учен, дръзнах и написах кратко и малко, за да не остане в забвение до край. И не се удивлявай ти, възлюблени читателю, понеже аз писах не заради изкуството, а заради любовта си. За нашия славянобългарски народ е много трудно да се узнае истината и да се намери корена на рода му и от кое племе идва. И не само българите, но и целия славянски род, понеже те в древните времена на своя език писание не са имали, но писанията от чужди езици намираме, сиреч от чуждите летописи. На чуждите езици са писали за своите, и само за някои случки са писали за нашите, и ако са писали, не всичко е еднакво и вярно, затова казах че е много трудно. Свети Димитър Ростовски в своя летопис пише така: от шестия син Иафетов – Мосох – произлязоха кападоки, миссини, иллирийци, още и целият славянски език от Мосоха произлезе. Привежда и свидетел светият пророк Иезекиил говори именно, че Мосох е бил руски княз: обаче някои не се съгласяват; едни (казват), че не е от Мосох, а от Рифат, сина на Гомер; други (казват че) от Догорм, брата на Рифат; а трети (казват че) от Сармоф, праправнука на Арфадзад, синът на Сим. И за нашия български народ пишат, че българите са дошли от река Волга в лято господне 428. И като повоювали в Дация, сиреч Влахия, в лято господне 484 преминали Дунав и завоювали Мисия, сиреч Доброджа.

А в друг летопис пише, че българите са дошли на Дунава от Азовско море по времето на цар Уалент, и като помолили Уалента, той им дал земя и се населили по Дунава.

В друг летопис пише, че даки и мисагити са дошли от северните страни и се заселили от двете страни на Дунава. В своя летопис Йоан Зонар именно даките и сърбите нарича мисагитови българи; а в друг летопис пише: и дойдоха мисагитите в лято от сътворение мира 4522 (986 преди Христа) и се заселили от двете страни на Дунава, и се нарече тая (земя) Мисиния от тяхното име. На юг от Дунав е Голямата Мисиния, а на север Малка Мисиния. И наскоро след като дойдоха, поставиха крал на име Иллирик . А след това тази земя се нарече Иллирик, вземайки името на княз Иллирик. И след като мина много време, в лято от сътворение мира 4785 (=723 преди Христа), се родиха от рода на Иллирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем, сиреч двама братя ; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем взе (земята) на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от Брема се нарекоха бреми или пеми, а от Болга – болгаре. От пемите произлязоха словаки, а от болгарите – серби. Всички тези народи са иллирически.

За това свидетелстват древните летописи: „Буфиер франзиский, георграф , говори: където преди беше земята Миссия, сега се нарича Сербия и Болгария, а дето се зовеше Иллирик сега се зове Славония“. И пак Бароний говори, че има град в Иллирик, сиреч в Мисия и Дакия, наричан Сардика , сега се нарича Средец, той беше столичен град болгарский посред Болгария. И пак унгарския летопис говори така: Чешкия княз Брем произлезе от Иллирик, дето беше цялата словенска войска и дето се беше заселил целият български народ; и отиде на запад да иска за себе си земя в немските страни и се заседя между реките Висла и Албин и Висурка, сиреч Венсера, за които се знае, че са в немската земя, и на тези води построи град здрав и му даде име Бремен или Брземен, сиреч от обременение се успокои. Това е свидетелство, че и словени, и болгари, и чехи, всички са иллирически народ. И ако някой рече, че илириците не са славянски народ, аз ще докажа със свидетелство, слушано във времето на римския цар Диоклетиан.

Тук Скарг отстъпва малко от Барония, за древността на нашия славянски народ говори така: „даже до тази година беше възможно да се съмняват какъв е този народ, който се нарича слави или склавини, или словене, или болгаре, или беми, за тях се споменава в летописите отпреди няколко столетия, като че и са се заселили в Тракия близо до Константинопол и гърци и далмати, и в други страни, даже до Панония и Иллирия, дето сега е венгерската земя, но и до тази година като идваме и като четем французките летописи, не можем да се съмняваме, че тези народи са наши: полски чешки, руски, словенски, болгарски, харватски, далматски и прочие. 

Понеже немците и до сега наричат чехите „бенами“, и това е името на техния вожд – Лион. Приемаха за начален този народ, и нашият, рече, такова подобно име имаше. И за удобство се разбра, че от тези страни произлизат тези народи, дето сега е полската, чешката, руската и московската земя, даже до Волга – от нея (са произлезли) волгаргите или както се наричат болгари; и там, в източните страни дето се умножиха, тук отново отчасти се върнаха тия народи в първото свое поселение. Сиреч: когато бяха изгонени от Трояна кесаря , дойдоха в Русия. По времето на Уалента се завърнаха, искащи своето отечество и колко войни водиха с гуните, които сега се наричат венгри, показвайки древните свои, (полстии) предели; и съседство имаме с тях“. 

Това пише Скарг.

Всички характеристики

Категории Книжарница
Книги
История, културология и публицистика
Автор Спиридон Габровски
Издателство Гута-Н
Година 2019
Издание Мека корица
Брой страници 138
Вид продукт Изследвания
Жанрове История
Език Български
Националност Българска
Баркод 9786197444216
ISBN 9786197444216
Промоции Световен ден на книгата
Размер на опаковката 21 x 1 x 15 cm
Тегло 0.215 kg
 

Ревюта

Добави ревю
Бъди първият написал ревю Този продукт няма ревюта
Имаш мнение за този продукт? Добави ревю
Най-популярни в същата категория
Изпрати ни запитване:
Лизингов калкулатор
Задължителни условия за кандидатстване за кредит:
  • Навършени 18 години
  • Трудов договор c пo-виcoĸ oт минимaлния дoxoд
  • Минимална сума за кандидатстване към ПБ Лични Финанси е 50.00лв с ДДС
  • Минимална сума за кандидатстване към UniCredit е 150.00лв с ДДС
  • Минимална сума за кандидатстване към банка ДСК е 150.00лв с ДДС
  • Виж тук подробна информация за стоков кредит
Легенда:

ГЛП - Годишен лихвен процент или още ефективен лихвен процент е цената, която кредитополучателят заплаща за използването на определена парична сума (капитал) за период от 1 година.

ГПР - Годишен процент на разходите е показател, изразяващ реалната цена на кредита, включваща всички дължими лихви, такси и комисионни от кредитодателя, представен като процент от сумата на кредита за период от 1 година.