Какъвто трябваше да бъда

Сборник със събрани разкази, интервюта, анкети, есета и публикации на Георги Лозанов в периодичния печат.

Георги Лозанов обикновено говори за медии в медиите. Или на студентите си пак за същото. В най-добрия случай си прибира папийонката в джоба и философства на тема фотография, изобразително изкуство, литература...

Но той има и друг глас, който трудно можеш да чуеш, защото идва от личното, където добрият вкус изисква да се говори тихо и да се стъпва на пръсти. И в тази книга известният медиен експерт тихо и на пръсти разказва за себе си, за детството си, близките си, илюзиите си, маниите си, лудостта, любовта, секса. Ту в изповеди, ту в самоанализи, ту в проза. Еротична. При това писана от човек, неспособен да изрече по-"мръсна" дума от дупе.

Всички тези литературни миниатюри са увлекателни. Мислите и образите живеят и се развиват пред очите ти. Абстрактни и театрални, дори бутафорни, съчиненията на Георги Лозанов те въвличат в някаква симултанна съпричастност. Всеки текст в тази книга е изненадващ, неочакван, внезапен. Със сигурност това е така за читателя, но струва ми се, че това важи и за самия автор. Картите се раздават всеки път наново. Фразите се появяват неизвестно от къде и с тях може да стане неизвестно какво. Те са взривател на противотанкова мина, който прилича на високоговорител."

Васил Василев, издател на списание "Петък вечер"