Когато Господ ходеше по земята

Ново допълнено издание на книгата „Когато Господ ходеше по земята”. Смесица от автентичен хумор и трагични страници от живота на най-великите руски класици и имена от съвременната руска и българска литература.

УНИКАЛНА КНИГА

Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. Макар че творчеството му респектира, около неговото име не се шуми много. Но той вероятно е наясно, че в последна сметка между литературната стойност и популярността на писателя като правило почти винаги има пълно разминаване. 

През 1999 година в списание „Факел“ излязоха откъси от книгата на Никола Радев „Когато Господ ходеше по земята“. И за неизкушените стана ясно, че това е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. 

„Когато Господ ходеше по земята“ е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са добавени около 200 нови великолепни страници. Никола Радев е възпитаник на Московския литературен институт „Максим Горки“ и разказва главно случки от пребиваването си в него. Освен това изразява своите и други гледни точки и преценки за творчеството на редица руски гении и за някои от най-големите български поети, писатели и литератори. Епизодите, в които главен герой е самият автор, се родеят с най-високите образци от нашата автобиографична литература, от „Житието...“ на Софроний Врачански и „Запис- ките...“ на Захарий Стоянов до „Преди да се родя...“ на Ивайло Петров. Мисля, че в това твърдение няма преувеличение. И който прочете „Когато Господ ходеше по земята“, сам ще се убеди в неговата обективност. 

В книгата са разказани десетки епизоди и няма нито един маловажен, случаен или незначителен. Текстът в някои от случките е толкова приятен, свеж, сочен и въздействащ, че читателят неволно се връща да ги препрочете. Много шеги и анекдоти в книгата са свързани с изпитите в Института. Те са очарователни и незабравими, защото са автентични, по същество в тях няма нищо измислено, а ситуациите само са подредени и доукрасени от писателския хумористичен талант на Никола Радев. Пък и при толкова запои наистина времето за четене е оскъдно. И ситуациите са забележително смехотворни, но много симпатични, десетките вицове в книгата са незабравими. Анекдотната страна се изразява не с примитивен и просташки, а с високоинтелигентен хумор с мярка. И винаги зад смешното Никола Радев разкрива драматичното и трагичното, защото неговият хумор никога не е самоцелен, зад подобен хумор откриваме дълбоки размисли и изводи, които съвсем не са смешни. Неговите герои се усмихват, за да не заплачат. 

Анекдотите в „Когато Господ ходеше по земята“ така умело са вплетени в общото повествование, че естествено и неусетно са станали неразделна част от художествената тъкан на книгата и съвсем не изглеждат като външни и из- куствено привнесени, нагласени и ненужни. Защото едно е, когато разказваш виц самостоятелно като такъв, интересен сам по себе си, а съвсем друго е, когато той трябва да стане органична част от целия текст в такава дълбока и сериозна книга като „Когато Господ ходеше по земята“. В такъв случай е много по-сложно и трудно, защото е необходимо високо писателско майсторство, за да се постигне тази текстова симбиоза. Точно това е постигнал Никола Радев в книгата. Анекдотите са станали същностни и неотделими от общия дух, от художественото майсторство, с което е изградена творбата, органични елементи от нея, те придават и част от нейната полифоничност. Защото са по писателски майсторски допълнени, доразказани и доусъвършенствани, емоционално уплътнени и доукрасени, което значително е повишило художественото им въздействие. 

Никола Иванов

♦  ♦  ♦

Никола Радев е роден през 1940 година в с. Левски, Варненско. Завършил е Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Служил е във Военноморския флот и в Параходство „Български морс­ки флот“ като първи помощник капитан. Плавал е във всички райони на Световния океан. Работил е още като журналист и книгоиздател – десет години е бил директор на „Профиздат“ и осем на „Земя“. От 1999 година до 2003 година е председател на Съюза на българските писатели.

Автор е на 14 книги в 29 издания. Между тях са „Маримани“, „Море на вторите бащи“, „Седем ключа на вода“, „Истина без давност“, „Залезът на морските вълци“, „Седмото весло“, „Когато Господ ходеше по земята“. Има преведени книги на немски, унгарски и руски. Удостоен е от Славянската литературна и артистична академия с Международната награда „Атлант на славянството“. Носител е на Международната литературна награда „Михаил Шолохов“ (Русия), на Националните награди „Академик Люд­мил Стоянов“ и „Станислав Сивриев“, както и на Голямата литературна награда „Варна“.