Когато си играя с котката, откъде да знам дали тя не си играе с мен?

Прослава на може би най-приятния и задълбочен ренесансов писател, Мишел дьо Монтен, чиито есета ни дават неповторими прозрения за простичкия факт, че живеем.

През 1570 г. тридесет и седем годишният Мишел дьо Монтен се отказва от работата си на магистрат, за да се отдаде на мислите за смъртта на най-добрия си приятел, баща си, брат си и първородното си дете. Но след като установява, че умът му по-скоро се разстройва, отколкото да се успокоява от самотата, започва да пише. Така се раждат "Опитите" - поредица от есета, "опити" или "вкусвания" на най-различни теми. Постепенно Монтен прегръща живота в цялата му сетивна, бликаща жизненост и открива противоотрова на загубата в най-пренебрегваните неща - докосването на нечия ръка, миризмата на жакета си, игривостта на котката си, уханието на виното.

Според Сънди Телеграф това е една от най-добрите книги за Монтен. Както емоционално се изразява Фрамптън: "Монтен тръгва по брега, където смъртта се вкопчва в живота, и строи подслон от това, което намира по него."