Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Коледна песен
Виж откъс

Коледна песен

Изток-Запад  / 

Новото попълнение в колекция Върхове на "Изток-Запад" в духа на празниците е Коледна песен на Чарлз Дикенс. С прекрасните илюстрации на Петър Станимиров, в превод на Нели Доспевска.

Към пълното описание и видео

13 BGN Цена:
13.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: ELENA , Силвия

Номер на продукт:

BKBKN001440

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 10.12

Коледна песен

Ключови характеристики

  • Корица: Твърда
  • Брой страници: 112
  • Година: 2014
  • Преводач: Нели Доспевска
  • Баркод: 9786191525423
  • ISBN: 9786191525423
  • Жанрове: Класически, Мистерии

Новото попълнение в колекцията Върхове на издателство "Изток-Запад" е Коледна песен на Чарлз Дикенс. 

Публикувана  на 19 декември 1843 г. като част от коледен цикъл произведения (заедно с Камбаните и Щурец в огнището), историята на скъперника Скрудж добива изключителна популярност. По думите на самия автор целта на Коледна песен е била да нанесе "поразяващ удар" от името на бедните и да привлече внимание върху ужасните им условия на живот и труд. 

Дикенс също споделя, че при писането: Аз плаках и се смях и плаках пак и много нощи обикалях по петнадесет и двадесет мили из тъмните лондонски улици, когато всички трезви хора отдавна спяха. 

Главен герой е старият скъперник Ебенизър Скрудж. Той се интересува единствено от парите си. В нощта срещу Коледа го посещава духът на стария му съдружник Марли, който го предупреждава, че душата му е обречена, ако не се промени. След това го посещават и духовете на миналите, настоящите и бъдещите Коледи. Скрудж вижда своето минало и настояще. Третият призрак го отнася в бъдещето, където Скрудж се вижда самотен и забравен от всички и решава да се промени. Скоро той се прочува като най-щедрият човек в града и то не само на Коледа, а през цялата година. 

Произведението на Дикенс се превръща в един от символите на Коледните празници и през годините има многобройни адаптации за кино, театър, опера, радио и телевизия. В ролята на Скрудж са се превъплъщавали актьори като Патрик Стюарт и Джим Кери, образът му е озвучаван с гласовете на Лорън Оливие, Уолтър Матау, Алек Гинес и други.

Прекрасното издание е отново с луксозна твърда подвързия и илюстрациите на художника Петър Станимиров, а преводът е дело на Нели Доспевска. 

 

 

Откъс от книгата

Призракът на Марли страшно много го тревожеше. Всеки път, когато вътре в себе си решаваше, след зряло обсъждане, че всичко е било сън, умът му, подобно на освободена здраво навита пружина, отскачаше назад в началното си положение и представяше същия проблем да бъде разнищен отново.
„Сън ли беше, или не?“
Скрудж лежа в това състояние, докато часовникът отново удари три четвъртия час, и внезапно си спомни, че призракът го беше предупредил за някакво посещение когато часовникът удари един. Той реши да лежи буден до изминаването на часа; и като се има предвид, че вече нямаше да може да заспи, също както нямаше да може да отиде в рая, това беше, изглежда, най-мъдрото решение по силите му.
Четвъртинката час така бавно минаваше, та той неведнъж се убеждаваше, че навярно неволно е задрямал и е пропуснал да чуе часовника. Най-после напрегнатото му ухо чу.
– Дан, дан!
– Ето я четвъртинката – рече Скрудж.
– Дан, дан!
И половина! – каза Скрудж.
– Дан, дан!
– Три четвърти до часа – каза Скрудж.
– Дан, дан!
– Ето и целия час – каза тържествуващо Скрудж, – и нищо друго!
Изрече това, преди да удари часовникът, който сега зазвъня с дълбок, мрачен, кънтящ, меланхоличен тон, оповестяващ ЕДИН. В миг стаята се освети и завесите на леглото се дръпнаха настрани.
Казвам ви, завесите на леглото му се дръпнаха настрани от една ръка. Не завесите при нозете му, нито завесите при гърба му, а тези, към които беше обърнато лицето му. Завесите на леглото му бяха дръпнати настрани и Скрудж, като скочи изплашено в полулегнало положение, се озова лице в лице със свръхестествения посетител, който отмахна завесите: толкова близо до него, колкото аз съм сега до вас, а съм застанал вътре в духа до лакътя ви.
Странна фигура беше това – като дете; и все пак не толкова като дете, колкото като старец, видян чрез някакво свръхестествено средство, което създаваше впечатление, че се е отдалечил от погледа и се е смалил до детски размери. Косата му, която висеше около врата и надолу по гърба му, беше бяла като от старост; и все пак по лицето нямаше ни бръчица, а кожата му беше нежна като цветче. Ръцете бяха много дълги и мускулести; също и китките, сякаш притежаваха необикновена сила. Краката и стъпалата му, оформени най-изящно, бяха, подобно на горните крайници, голи. Носеше ослепително бяла мантия; а около кръста му бе опасан лъскав колан, с красив блясък. В ръката си държеше клонче свежа бодлива зеленика; и като необикновено противоречие на тази зимна емблема, дрехата му беше украсена с летни цветя. Но най-странното беше, че около главата му струеше блестяща, ярка струя светлина, посредством която се виждаше всичко това; и безсъмнено тя беше причината съществото да употребява, когато искаше да е на тъмно, голяма шапка, служеща за гасител, която сега то държеше под мишницата си.
Скрудж наблюдаваше това все по-настойчиво и откри, че дори то не беше най-странната му особеност. Защото също както коланът му проблясваше и святкаше ту на едно място, ту на друго, и там, където беше светло в един миг, в следващия беше тъмно, така и самата фигура менеше формата си: веднъж представляваше същество с една ръка, после с един крак, после с двадесет крака, после с два крака без глава или с глава без тяло; и никакви очертания на изчезващите части не се виждаха в гъстия мрак, в който се стопяваха. И при самото това чудо съществото отново ставаше каквото си беше; ясно и добре очертано.

Ревюта на наши потребители за Коледна песен

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран