Колекция „Като на изповед. Руски беседи + Написан камък“

Изключително интересна колекция, включваща книгите:

• „Като на изповед. Руски беседи“ 
  
• „Написан камък“

Като на изповед. Руски беседи

„Книгата, която държиш в ръцете си, читателю, е една „бавна“ книга: тя растеше постепенно, в течение на цели 15 години (1991–2006), а като книга беше „износена“ пак така бавно, отново за 15 години (2001–2016). Това не е непременно препоръка за значимост, но със сигурност е знак и за трайност на усилието, и за прословутата проверка на времето. Щом авторът се осмелява да предложи отново тези беседи, значи вярва, че те не са изгубили своята свежест, а дори че неизбежната патина на времето само е придала повече благородство на словесните жестове. Те, впрочем, донякъде вече са се превърнали в исторически извори и свидетелства – поради неизбежната среща на част от събеседниците с един по-добър свят. Това със сигурност не е публицистична книга и тя няма как да бъде прочетена като такава […] 

Защо „руски беседи“? Защо с руски учени?… […] 

Смея да твърдя, че събеседниците в книгата са сред онези малцина (на общия фон) руски интелектуалци, които определяха лицето на свободната руска наука и мисъл и които на дело реализираха императива за непрекъснатост на културната традиция, на „връзката между времената“; сред моите събеседници намираме хора, които дори в условията на диктатура и цензура олицетворяваха хуманистичните традиции на голямата руска култура и тъкмо като такива те бяха възприемани и у нас. В този смисъл книгата е важно свидетелство не само за традицията на българо-руското културно общуване, но и за процесите на приемственост в рамките на руската култура, както и за нейната относителна автономност – въпреки пресата и системата на контрол – от държавата.“

Из „Встъпление. От беседите към книгата“ 

Разговори на Емил Димитров с:

• Сергей АВЕРИНЦЕВ 
• Владимир БИБЛЕР 
• Рената ГАЛЦЕВА 
• Михаил ГАСПАРОВ 
• Виктор ЖИВОВ 
• Вячеслав Вс. ИВАНОВ 
• Сергей КАРПОВ 
• Лев КОПЕЛЕВ 
• Николай КОТРЕЛЬОВ 
• Елеазар МЕЛЕТИНСКИ
• Жорж НИВА 
• Михаил ОДЕСКИ и Давид ФЕЛДМАН 
• Гелиан ПРОХОРОВ 
• Олга СЕДАКОВА 
• Алексей СИДОРОВ 
• Карен СТЕПАНЯН 
• о. Александър ТРОИЦКИ 
• Татяна ЦИВЯН 
• Сергей ХОРУЖИЙ

Написан камък

„Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, тролея и автобуса.

Прибирах се среднощ, в същата полупразна стая под наем, виждах същия двукрил гардероб, същата евтина маса, същия единствен стол, същите вестници на него. И лягах, както бях с дрехите си и без да сваля дори обувките си, защото писъкът бе престанал, но щеше отново да се роди с утрото – със сутринта, която винаги е тревожна.“

Откъс от романа

 ♦ ♦ ♦ 

Владимир Свинтила (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма. Роден е с името Владимир Георгиев Николов на 29.04.1926 г. в София. През 1949 е изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Пише литературно-критически и публицистични съчинения в твърде широк спектър, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции… 

Познавач на много съвременни и древни езици, Свинтила се превежда от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн. Умира през януари 1998 г. Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България.