Корабоплаване, което носеше милиони, разгромено от Тодор Живков (Бурни времена 2)

Увлечен по романите на Джек Лондон и Джоузеф Конрад, роденият на 17 юни 1915 г. в Пловдив Васил Вълчанов се влюбва в морето. Баща му – завършил в Германия инженер и помощник-кмет на Пловдив, желаел първородният му син също да стане инженер. Вместо в университет в Германия обаче, Васил става курсант във Военноморското училище във Варна. Все още упоен от търсенията на героите на Джек Лондон, бленуващ за далечни плавания към южни и полярни морета, студентът няма търпение да преживее морски бури и силни емоции. След завършването си поема кариерата на капитан далечно плаване. Съдбата и неговият неспокоен дух го сблъскват с редица екстремни ситуации и смъртни опасности, от които го спасява жаждата за живот. Някои от тези рисковани плавания през Втората световна война и след нея са описани в първа част на „Бурни времена“: книгата „Секретни доставки на оръжие“, която е издадена на български, френски и арабски език. Моменти от нея вдъхновяват сценаристите на „Спасеният град”, филм на БНТ.

През 1963 г. легендарният капитан Вълчанов е привлечен от Георги Найденов, за да развие корабоплавателна дейност в алжиро-българското дружество „Имекстраком“. Капитанът получава възможност да предложи на Найденов концепция за осъществяване на мащабно корабоплаване без нужда от налично начално финансиране – корабите се купуват на кредит и се самоизплащат чрез дейността си. Найденов възприема концепцията и оторизира автора да я реализира. В много кратък срок корабоплавателната дейност, ръководена от Вълчанов, генерира впечатляващи финансови резултати; започва бурно развитие на флота. Постиженията се възприемат положително от Живко Живков, Тодор Живков и прогресивното лоби в Министерски съвет, те решават моделът на „Имекстраком” и „Тексим” да се приложи към целия отрасъл на корабоплаването. Икономическата групировка „Български търговски флот” се превръща в стопанско чудо на икономиката, а комитетът УНКТАТ към ООН поисква моделът да бъде даден за пример на развиващите се страни. 

По причини, описани в книгата, през 1968 г. Тодор Живков променя първоначалното си мнение и разгромява ИГ „Български търговски флот”: именно той нарежда ръководителите на групировката да бъдат вкарани в затвора. С редица незаконни машинации мафията постига целите, които генералният секретар на ЦК на БКП ѝ е поставил. Световните постижения на българското корабоплаване от 1963 до 1969 година, както и престъпните действия за жестокото разгромяване на икономическата групировка са заличени от страниците на историята на корабоплаването. 

Tъй като езикът на книгата е лек и увлекателен, тя би представлявала интерес както за историци, така и за широката публика. Големите реформи, извършени в корабоплаването преди повече от 50 години, са приложими и в наши дни. Едновременно с това те са ценни за историята и непознати за обществеността. Всички посочени случки и факти, всички имена на хора и кораби, всички документи и дати са истински и достоверни.