Крайбрежия и други стихотворения

Издателство „Гутенберг” представя на  българските читатели новото си издание с поезия на Еудженио Монтале – един от големите италиански поети на 20 век, носител на Нобелова награда за литература за 1975 г.

„Всеки италиански поет, който желае да направи нещо ново, трябва да повдигне натрупаните минало и настояще. Навярно Монтале се справи по-лесно с товара на настоящето…

Неговата поезия трябва да се чете многократно. И то не е цел да бъде анализирана - това би върнало стихотворението до стереоскопичното му състояние и начина, по който е съществувало в съзнанието на поета. Причината е по-скоро в трудно уловимата красота и в спотаения шепот на все пак твърдо отстояващия своите виждания глас, който ни казва, че светът не свършва нито с гръм, нито с хленчене, а с човек, който говори, замълчава и после проговаря отново. Гласът на Монтале обаче не престава да вдъхва доверие, понеже до голяма степен е освободен от страх. Когато някой е живял дълго като този поет, случайните срещи на реалното и идеалното стават достатъчно чести събития, за да може творецът да бъде способен да предскаже възможните промени в тях. И за него тези промени са навярно единствените значими измерения на времето.”

Йосиф Бродски

Преводът на е дело на Божан Христов - един от най-изтъкнатите български преводачи от италиански език с над петдесет преведени книги.

♦  ♦  ♦

Еудженио Монтале е италиански поет, прозаик, литературен критик, преводач, журналист. Най-малък, шести син на преуспяващ генуезки търговец на терпентиново масло. С прекъсвания живее първите тридесет години от живота си в Генуа. Като млад научава английски, френски и испански. През 1922 г. в списание „Примо темпо” (издавано от Джакомо Дебенедети в Торино) се състои дебютната публикация на ранните му творби - стихотворния цикъла „Акорди”. Първата му книга със стихове „Кости от сепия” излиза през 1925 г. Превежда Шекспир, Паунд, Йейтс, Елиът, О’Нийл, Мелвил, Джойс, Стайнбек, Фицджералд, Марлоу. Повече от 20 г. работи във вестник „Кориере дела сера” (1948-1973) като литературен редактор, и във в. „Corriere d’informazione” като музикален критик (1954-1981). Носител на Нобелова награда за литература (1975). По стиховете му създават музика някои италиански композитори. Умира в клиника в Милано.