Магията на Белград

Цели петдесет години Белград бе непресъхващ извор на вдъхновение на писателя и художника Момо Капор, който със своите разкази, есета и бележки, както и с изключително рафинирания почерк на художник, се опитваше да разгадае в какво всъщност се крие магията на Белград. Тази книга е съставена от разкази и откъси, от анекдоти и чудновати биографии на жителите на този град, подбрани от няколко от 40-те книги, които този превеждан на много езици автор на бестселъри е написал. Всички тези текстове се опитват да отгатнат по какво този град се различава от другите градове, с една дума, какво е онова, което се нарича духа на Белград. "Магията на Белград", необикновено обикновен, по човешки прост, мъдър и очарователен сборник кратки разкази, анекдоти, случки, разкриващи до съвършенство духа на един град. Непознаващият Белград читател го открива за себе си, проследявайки сегменти от човешки съдби, нрави, събития, и долавя в него и духа на своя град, защото магията е в мъдростта, в любовта към хуманното, оригиналното, в топлотата. И така получава и за себе си потвърждение на думите на Капор "Непонятна е тази наша любов! Има в нея и своенравие, и хъс, и гръмки свади, завършващи с опаковане на нещата и обещания, че никога вече няма да се върнем. Има в тази любов неприязън и фатално привличане, има постоянно завръщане в тази любов, което напомня гимназиалните страдания, лъхащи на нежност и сълзи." Да не пропуснем и тънкото чувство за хумор, топло и опрощаващо към хората, които носят духа на един град. За този мъдър, ненатрапчив хумор и за книгата "Магията на Белград" Момо Капор стана носител на една от най-престижните награди в Сърбия - литературната награда за сатира "Радое Доманович". Авторът на тази книга Момо Капор (1937 - 2010) се преселва на деветгодишна възраст от родния си град Сараево в Белград и става един от протагонистите на белградската разказваческа школа. По образование художник, завършил е Художествената академия в Белград, Момо Капор влиза в литературния живот на Белград в началото на 60-те години на миналия век и публикува над 40 книги, много от които и до днес си остават бестселъри. Отличава се от другите белградски автори и по това, че сам илюстрира книгите си и публикуваните в печата материали, създавайки един особено лиричен стил на рисунъка. Илюстрирал е много свои и книги на колегите си, но рядко е излагал своите картини, имал е няколко изложби в Ню Йорк, Бостън, Женева, Франкфурт, Брюксел, Каракас, Париж и други европейски градове. Момо Капор се счита основоположник на един стил в литературата, който известният хърватски литературовед Александър Флакер нарича "проза в дънки". По книгите на Момо Капор са заснети няколко игрални филми, а самият той е бил сценарист на редица игрални и телевизионни проекти. Вече години наред Момо Капор присъства в читателското пространство на България по един нестандартен начин - преводи на негови романи и разкази могат да бъдат открити в много лични сайтове. Съпровождащите коментари подсказват доколко този автор е близък на читателската публика. Защо "Магията на Белград"? Тази своеобразна хроника на сръбската столица в известен смисъл може да бъде хроника на един мегаград въобще. На пръв поглед в лек, необременяващ стил, обагрен с блага ирония, тя поставя наболели и актуални въпроси на съвремието. Малките неща от живота, които острото, наблюдателно око и свръхчувствителността на автора регистрират, говорят много за манталитета на един народ. Носталгията за изчезващите ценности е универсална и с това близка на всички поколения. За по-възрастните - реална и болезнена, за младите - открехване към нещо непознато, топло и може би, желано. Същевременно читателят се запознава с един град и неговите жители, с разнообразието и богатството на неговото минало и настояще, с неповторимия, в много отношения, единствен дух на Белград и неговите хора, което създава и магията му. Именно затова "Магията на Белград" е един нестандартен начин читателят да опознае духа и манталитета на съседната нему страна, да усети разликите, но и да и почувства близостта... и защо не - да обикне съседа, с когото, без да подозира, споделя толкова еднакви радости и неволи. Има ли по-добър начин за опознаване и развитие на връзките между два народа!