Огледални вселени

Василка Петрова-Хаджипапа е родена в София: По образование тя е филолог, завършва немска и английска филология в Софийския Университет. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика.

Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър „Опит за летене“ на Й. Радичков, с режисьор Юлия Огнянова, и „Последната нощ на Сократ“ на Ст. Цанев. Малка антология на българската поезия, изготвена и преведена от двамата, е публикувана в кипърското литературно списание „Неа Епохи“. Превела е редица съвременни български поети и прозаици на гръцки, публикувани в литературни списания. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на кипърските писатели, Кипърския ПЕН и на Международния институт за театър. 

Първата ù книга със стихове „Глътка въздух“ е публикувана 1983 г. в Кипър на гръцки език, макар че голяма част от стиховете са писани в България. През 2003 година бива публикувана от издателство „Балкани“ книгата ù „Отложен живот“, съдържаща извън обичайните за нея екзистенциални и философски рефлексии и размисли върху съдбата на хората като „емигранти“ на тази земя. Следващата стихосбирка „Орехови думи“ е издадена 2009 година от Издателство Пламък. Същата година публикува в Кипър стихосбирката „Единствената дума“. Нейни стихотворения са превеждани на английски, италиански, френски, албански и турски език, представена е в множество кипърски, гръцки, български и други антологии, вкючително световни.