Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Омбре

Омбре

Хермес  / 

Омбре е една прекрасна история за надеждата, любовта и жаждата за живот на едно дете, стоящо в противовес на царуващото насилие, упадък и безверие в страната, в която е имало лошия шанс да се роди.

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKN001575

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 08.12

Омбре

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 152
  • Общи: От български автор
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Година: 2015
  • Език: Български
  • Баркод: 9789542614173
  • ISBN: 9789542614173
  • Жанрове: Драма, Съвременни
  • Размер на продукта: 130/210

Краят на 90-те. Краят на миналия век. Които са и край на хилядолетието.

Един все още млад мъж – музикантът Ангел, решава да напусне отчаяната си родина, наречена България. И да емигрира, както правят повечето му приятели и сънародници. Иска да замине при сестра си в Париж, но са му необходими пари – бързо и немалко. Решава да влезе като "муле" в случайно изпаднала сделка с наркотици – нещо, което никога не е правил досега. Следва провал, мафиотска престрелка и бягство.

Загубвайки всичко и лишен от избор, Ангел предпочита да се покрие за известно време. Попада в гората сред компания от екзотични аутсайдери – производители на дървени въглища, живеещи по собствени правила – странни, но справедливи и приети от всички тях. Редът в групата им обаче бива нарушен след появата на Ангел. Едно бавноразвиващо се момче, наричано от всички Омбре, става най-близкият му приятел. Докъде може да стигне едно подобно приятелство и кой е виновен от десетки години насам младите хора все да искат да емигрират от България?

Емил Тонев гради обаятелен образ на едно чисто същество, в чиято душа няма и помен от омраза.

Омбре е една прекрасна история за надеждата, любовта и жаждата за живот на едно дете, стоящо в противовес на царуващото насилие, упадък и безверие в страната, в която е имало лошия шанс да се роди. 

 

 

 

♦  ♦  ♦ 

Емил Тонев е роден през 1964 г. в Шипка. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 1990 г. досега работи като журналист в София.

Автор е на стихосбирката Цветовете на вълчия сън (1993), на сборника новели Граница(1993), на романите Омбре (2000) и Понякога ангели (2014). Сценарист е на игралните филми Граница, Сомбреро блус и Омбре, както и на документалните Имам една идея и Молитва за Байкал.

Негови текстове са публикувани в Германия, Австрия, Италия, Полша, Сърбия, Хърватия, Македония.

Характеристики:

Име Омбре
Размер на продукта 130/210

Ревю от Книголандия

Книголандия

Свито ми е всичко отвътре. Защо навсякъде, където се сберат балканци, настава батак? Защо, дори да имат своята Елена, пак воюват с враговете-ближни? Защо човек може да избяга от света, но светът не ще да избяга от него – и пак протяга кирливите си пипала към мъжете с черни лица и (поне за кратко) бели души? “Омбре” носи усещането на друга велика творба – “За мишките и хората” на Стайнбек, но това е определение без стойност, ако не допълним щрихите от родната действителност.

    Историята на Емил Тонев е искрена, топла, човешка, но и толкова истинска във всяко дихание, крясък, замахнат юмрук – нищо човешко не е спестил на героите си, нито се е плъзнал по измамно удобния път да идеализира шепа странници и открилия временен пристан при тях неудачник. Той се казва Ангел, но за щастие не отговаря на името си, аман от идеализирани герои – поредният българин, който през 90-те ратува да напусне пределите на окарикатурената родина, той се забърква в трафик на наркотици, но прекалява с мъжкарлъка и спасява кожата си на косъм, след като решава героично да нарита някакво местно мафиотче. Спасява се на косъм в каросерията на камион, който го откарва вдън гори, където попада на пъстра многонационална компания, преобладаващо бивши затворници, които правят дървени въглища и живеят в комунална идилия.

Виж още.

Ревю от Аз чета

Аз чета

Най-голямото достойнство на „Омбре“ е, че ако прескочиш увода и някои уди-алъновски ремарки на героя (изписани в италик, в скоби), това е една много стегната и подредена книга с логично развитие и очакван, но все пак вълнуващ завършек. Не знам кога е написана и издадена за първи път, но ми хареса леката носталгична мараня по края на 90-те, в която е „облечен“ романът. От разстоянието на почти две десетилетия 1997 г. ни се вижда доста по-дива, опасна и в същото време обагрена с някаква наивна невинност в сравнение с датата, която показва ъгълчето на монитора днес. Време на мутри и тарикати, в което честните пичове, прецакани от съдбата, се забъркват във всякакви идиотии, но лудите Господ ги пази и им се разминава като на магия.

Подобна сюжетна основа обикновено започва да ми нагарча, както се случи с „Шантарам„, но в „Омбре“ все пак има някаква искреност, някакво непреодолимо очарование. Дали пък балканската нега, легнала на сърцето ми с „Пътуване по посока на сянката„, не ме накара да продължа да чета и след мачовските изпълнения на Ангел? Мисля си, че по-скоро бешекинематографичният стил на Тонев, който бързо те прави част от действието и описва много живо събитията и героите си.

Историите на всеки един от онези мъже, избрали да се скрият от света и от живота в гората, са късчета плът и съдби, които съшиват обезобразеното тяло на местната ни история и география. Българи, помак, сърбин, македонец, рускиня и циганин… Някои би избрал да разгърне съдбата на всеки от тях в отделен сюжет, би навързал орисиите им като мънистата на броеница, би се разпилял из балканските ежби и поделби на земя, хора и кръв и би написал епичен исторически роман, който обяснява защо сме толкова проклети и забравени от всички богове, но не и Тонев.

Той предпочита да ни разказва за Омбре. Заради него ли са безкрайните сравнения съсСтайнбек и „За мишките и хората“? Ако има роман, с който да сравня тази книга, залагам на„Жената на тигъра“.

Прочети цялото ревю тук

Ревюта на наши потребители за Омбре

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран