Освободен: Карантинна поезия от Матей Стоянов

Посветих тази книга на медиците, а в нея нито ред не е писан специално за тях. Впрочем характерът на професията им е такъв, че едва ли биха имали време да слушат химни за себе си. Едно е безспорно – когато връщат някого към живота, те спасяват бъдеща творба. Древните гърци са обединили майсторството във всички области с думата „умение“.

Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани. Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални правила. Тя е зов за опазване на човешкото многообразие. Тя спасява всеки какъвто е. Отваря врата към живота, без привилегии и предпочитания.

Пред изпитанието на пандемията видяхме нашите медици в цялата им хуманна същност. Убедихме се, че не събитието създава героите, а те го създават. Тяхната всеотдайност отстрани естествено вниманието ни от дребните боричкания за власт, за да осъзнаем, че истинското съгласие може да се гради върху убеждението, че човешкият живот е най-висшата ценност.

Матей Стоянов