Пътят на режисурата

Режисьорският проблем съпътства театъра ни от първия ден на неговото професионално съществуване и в продължение на десетилетия търси своето сполучливо и трайно решение.

Това е до голяма степен обяснимо за театър, започнал да пише и торията си със закъснение и без особена предварителна подготовка. Неговите първостроители тръгват практически от нищото, с много скромно наследство от близкото възрожденско минало на любителските опити и със съвсем малък капитал в настоящето. В първите години след Освобождението любителството продължава да е единствена форма на театрална изява, така че те трябва да се учат сами на онова, което искат да направят своя професия. Но тъй като помежду им няма такъв, който да знае повече от другите, за да им бъде наставник, съвсем в началото те се задоволяват с един избран по старшинство измежду тях ръководител, който с личния си авторитет да тежи достатъчно, за да ги сплотява и организира в общата им работа и в нейното усвояване. Трябва да се предполага, че този техен „управител" превъзхожда останалите - макар и малко - по умение и знания и притежава най-вече качеството да ги води и да осигурява реда и единодействието в малкото им артистично общество. Защото редът и единодействието са условието те да изпълняват по-добре задачата си и така да навлизат в тайните на онова, което наричат изкуство.

Техният „управител" в качеството си на лидер поема отговорностите на организатор на цялата художественотворческа изява на колектива, като се почне от избора (понякога и превода) на пиесите за репертоара и провеждането на репетициите и се свърши с намирането (или закупуването) на костюми, на декорация (обикновено голямо изрисувано платно, което затваря сценичната кутия отзад) и музика (изпълнявана през антрактите най-често от духов оркестър).