Платформата

"Платформата" е само привидно проста книга. Четивна, интересна, за някои излишно натоварена със секс, за други прекалено мрачна, за трети скандална, тя е просто роман на своето време. Съвременен роман, който се вписва в близката му по усещане голяма литература. Защото идейно и художествено героят на Уелбек е потомък на чужденеца на Камю, и ако се абстрахираме от декора и подробностите около случките в двата романа, ще стигнем неизбежно до все същото усещане за абсурд, обърканост и отчуждение.

"Баща ми умря преди една година. Не вярвам на теорията, според която човек пораства истински едва след смъртта на родителите си, човек никога не пораства истински.

Пред ковчега на стареца ме налегнаха неприятни мисли. Живота си живя, старият мръсник, много го биваше за тая работа. "И деца направи, глупак такъв - разпалвах се все повече аз, - здравата май си й го завирал на майка ми, а?" Всъщност бях доста напрегнат, мъртвец в семейството не е чак толкова често явление. Отказах да видя трупа. На четирийсет години съм, нагледал съм се на трупове, вече предпочитам да ги избягвам. Затова и домашно животно никога не си купих.

Не се и ожених. Не че нямаше възможности, но все се отказвах. Макар доста да обичам жените. Едно от нещата в живота, за които съжалявам, е именно ергенският живот. Неудобство е, особено по време на отпуска. Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами - все големи егоисти им се струват, че и в определени пороци ги подозират; не бих казал, че не са прави."

Мишел Уелбек