Пъзел Pomegranate от 1000 части - Битката за Трафалгар, Джоузеф Търнър

Визитка Джоузеф Търнър (J. M. W. Turner)

 Има няколко големи имена в световната живопис, които се спрягат за предтечи на импресионизма. Джоузеф Търнър е един от тях. Той е британски живописец, майстор на романтичните пейзажи, корифей на акварела и изкусен гравьор. Роден е през 1775 г. в Ковънт Гардън, в семейството на виден перукер. Отглежда го чичо му в Брентфорд, където още в ранна възраст проявява интерес към изобразителното изкуство. През 80-те години на XVIII в. Джоузеф работи като чирак при няколко известни лондонски архитекти и топографи. На 14 години постъпва в Кралската художествена академия и още година негов акварел е изложен на традиционната изложба на Академията. Картината носела чертите на романтизма.

Търнър изпада в екстаз и не може да скрие сълзите си пред картините на Клод Лорен. Той задълбочено изучава неговите произведения, като създава по тях своеобразен учебник за художници и гравьори, наречен Liber Studiorum. В него имал няколко основни теми – архитектурна живопис, историческа, пасторална (митологична и битова), както и пейзажи – морски и планински.

Любител на пътешествията Търнър оставя повече от 10 000 рисунки и скици с места от Швейцария, френските Алпи и Италия. През 1799 г. вече добилият популярност художник е избран за член-кореспондент на Кралската академия. През 1801 г. той излага в Академията картината си „Морето при Бриджуотър“, която е сравнена с работи на Рембранд. Именно поради този успех през 1802 година Търнър е става най-младият художник със званието кралски академик. Това съвсем не го кара да се отпусне и той не спира да усъвършенства техниката си, като открива връзката между архитектурата и геологията, изучава природното движение на водата и въздуха. В началото на XIX в. неговите акварели достигат силата и изразителността, характерни за живописта с маслени бои. Особено голям успех жънат картините му, посветени на битките на Наполеон – „Битката при Трафалгар“ и „Полето на Ватерло“.

През 1819 г. посещава Италия, което дава още по-голяма сила на картините му. След като изучава произведенията на Тициан, Тинторето и Рафаел, палитрата на Джоузеф става още по-ярка и интересна.

Въпреки своите романтични, но и реалистични картини, Търнър е оценяван нееднозначно – едни го смятат за напълно луд (заради няколкото от последните му картини, които граничат с абстракционизма), а други – за най-великия художник на всички времена (Джон Ръскин).