Робският синдром при българите

От какво се нуждаем? Днес е очевадно и драматично ясно едно, народът ни се нуждае от жесток ред и жестока, безмилостна дисциплина, без които е обречен да загине и да изчезне...

При това, този жесток ред и безмилостна дисциплина трябва да бъдат приложени най-напред към неговите тарикати и истински грабители, а това означава съд и възмездие.Като под възмездие  се предполага арест и съд, при условие,че преди това подлежат евентуално на арест и съд тия които трябва да започнат да арестуват,тоест техните  покровители,политиците.Без насилие е изключено да се мине,но НАСИЛИЕ с РЕД и ЗАКОН, както е при цивилизованите държави.С други думи ,ако употребим словеснната техника на френския философ Сартър,извлечена от немската философия на осъществяване на съществуващия порядък, с ИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРАНОТО НАСЛИЕ. 

Робският страх у българина бе мултиплициран от комунистите, удвоен и утроен. Тъкмо на този робски страх се дължеше подчинението и дисциплината, с които се изграждаше "новият морален кодекс на комунизма", победните петилетки, успехите в икономиката, в леката и тежката промишленост и именно на този робски страх се дължаха кохортите от тайни и явни ченгета, които изпълниха обществения живот, уж да го укрепват, а когато социализмът рухна, благодарение на "перестройката" в Съветския съюз, се пребоядисаха за часове и всичко разграбиха, и по-важното, безвъзвратно опорочиха и поквариха...
Александър Томов

Александър Томов е роден в град София през знаковата 1944 година. През 1972г. завършва българска филология в СУ "Св.Климент Охридски". Работи като журналист в Радио София, като кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна", а от 1997 г. до 2001 г. е председател на СЕМ. По негови сценарии са създадени 12 филма, участвали на международни фестивали в Берлин и Москва. Вече повече от три десетилетия, Александър Томов заема важно място в литературния живот на страната. Стилът му е ярък и неповторим, а творчеството му е удостоено с множество награди. Автор е на над 20 книги: поезия, белетристика и публицистика, които са превеждани на английски, немски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, словашки и литовски език.