Робството и българското наказателно право

В съвременното общество фокусът на наказателното право е концентриран в защитата на човека. Няма друга ценност, защитата на която в по-голяма степен да оправдава използването на наказателната репресия. В Българския Наказателен кодекс като че ли няма основно човешко право, което да не е получило защита.

Освен когато човекът бъде лишен от всички свои социални характеристики и се превърне във вещ.

В настоящата монография са разгледани съвременните аспекти на робството на базата на някои тенденции (като „пазарите на булки“, нарастването на бедността и неграмотността, упадъкът на моралните ценности, зависимостите от кланов и икономически характер), които се зараждат в обществото и могат да се проявят твърде болезнено под формата на практики, сходни с робството.

Откроени са някои въпроси на правната уредба на трафика на хора, често пъти наричан „модерното робство“. Въпреки използваните в НК понятия, международното право не изключва възможността да третираме някои от формите на трафика на хора като заробване. Обстоятелството, че българският законодател някак срамежливо се е отклонил от това понятие не означава, че неговите правни характеристики не бива да бъдат изяснени. Няма как да се разбере докрай трафикът на хора, ако не се очертае съотношението му с робството и обичаите, сходни с робството.

Робството е разгледано и като международно престъпление, инкриминирано в редица международни актове, сред които и Римският статут на Международния наказателен съд. Особено внимание е отделено на задълженията на Република България свързани с въпросните актове.

Отделно от това, с настоящето изследване бих искал за пореден път да предупредя, че нито едно от достиженията на съвременната цивилизация не бива да се приема за непроменима даденост и наказателното право трябва да бъде подготвено да се справя с предизвикателства, които в момента изглеждат малко вероятни, но които един ден могат сериозно да засегнат обществото.

Борис Велчев