Роман в буркан

Аз, градският човек, раждан на площад "Славейков", си отивам към земята. Това е моят естествен финал. Хубаво ми е над Костенец, вдън гори тилилейски, където Боровец ми свети по вечерно време. Но като поживея 3 дни в онази къща, полудявам за града. Задържа ли се в София, полудявам за планината. Така че ги съчетавам и се оглеждам за интересни хора. Една моя комшийка веднъж се зачуди защо се мотая половин час по двора, без да правя нищо, а аз Ѝ казвам - гледам залеза. Обръщам се и я виждам как върти пръсти около челото, малко луд ѝ се виждам... Друг свят е това! Но там се родиха моите "Влюбени разкази", сигурно и още някоя книга ще бъде зачената скоро.
Димитър Шумналиев

А пък "Роман в буркан" на Митко Шумналиев е такъв непресекващ гейзер от готини хрумвания, от мъдър хумор и безбройни шеги - с миналото и с битието ни, че ако не го прочетеш - все едно не си си взел витамините. А без витамини, както и без смях, човек става "кекав" и общо взето става за смях. 
Калин Терзийски