С най-добри намерения

Хелене израства в семейството на приемните си родители Ана и Хелге, където се чувства като гост. След като се омъжва и става майка, тя и съпругът ѝ Карл се местят на родното ѝ място в опит да спасят брака си. По време на една снежна буря Хелене с тревога се пита дали съпругът ѝ ще се прибере у дома. Парлалелно са описани младежките ѝ години, белязани от несигурност и страх от създаване на връзки. Това е история за копнежа за взаимност, самотата и желанието да бъдеш част от семейство и да даваш и получаваш любов и топлота.

"Добър роман за чувството на изолираност и необходимостта от принадлежност. Силата на книгата е в проникновения поглед на писателката върху човешката природа. С топлота тя изследва какво е необходимо, за да се почувстваш част от нещо и как очакванията да се отдадеш на близките си могат да се превърнат в тежко бреме, когато доверието е риск."

Турборг Иглан, в. "Федрелансвенен"