Съзаклятието на кралицата

Дворецът Блоа, 5 януари 1589 г. Великата Катерина Медичи, „Италианката“ от най-известната и влиятелна флорентинска фамилия, племенница на папи, кралица на Франция, майка на трима крале, е на смъртния си одър. Могъщата някога жена, свикнала да заповядва и да ѝ се подчиняват, за пръв път не е господарка на събитията. Докато чака своя край, спомените я връщат към заговори, интриги, изневери, машинации, лъжи и манипулации на властта в кралския двор и особено към събитието, запечатало се дълбоко в съзнанието и сърцето ѝ - трагичната Вартоломеева нощ през 1572 г.

Поданиците ѝ я смятат за магьосница и единствено отговорна за касапницата над хугенотите. Съдбоносната нощ не само удавя Париж в кръв, но оставя и трайна следа в европейската история. Любителите на историческото четиво добре познават събитията и от световноизвестния роман на Дюма „Кралица Марго“.

В „Съзаклятието на кралицата“ Лоренцо Медичи представя друг поглед към този период от историята. Очернената и обгърната от страховити легенди Катерина Медичи е представена като умна, образована, изискана личност и жена. Разкрити са тайните замисли и стремежи за доногване до властта на по-близкото и далечно обкръжение на кралицата майка, краля и кралския двор, където разкошът и изтънчените ренесансови нрави спорят с варварските братоубийствени войни.

Не са подминати и пристрастието на Катерина към парфюмерийното изкуство, както и суеверието ѝ, заради което редовно търси услугите на астролози, включително и Нострадамус. Образът на могъщата владетелка е значително по-богат от втълпяваните досега клишета.Именно затова авторът се опитва да я реабилитира и покаже положителните ѝ качества, останали скрити за нас.