Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Селцето

Селцето

Колибри  / 

Научноизследователският кораб "Полюс" претърпява корабокрушение на неизвестна планета със сурови условия за живот. Заради радиацията малцина членове на екипажа оцеляват. Шестнайсет години по-късно те обитават малко селце, находчиво се борят с враждебния заобикалящ ги свят и правят опити да се доберат до кораба...

Към пълното описание и видео

15 BGN Цена:
15.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Станислав

Номер на продукт:

BKBKF000063

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 10.12

Селцето

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 336
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Баркод: 9786191500116
  • ISBN: 9786191500116
  • Жанрове: Научна фантастика

Романът "Селцето" е базиран на повестта "Проходът", излизала в България през 80-те години и включена в сборника "Среща с медуза".

Научноизследователският кораб "Полюс" претърпява корабокрушение на неизвестна планета със сурови условия за живот. Заради радиацията малцина членове на екипажа оцеляват. Шестнайсет години по-късно те обитават малко селце, находчиво се борят с враждебния заобикалящ ги свят и правят опити да се доберат до кораба...

Кир Буличов (1934-2003) е популярният псевдоним на големия руски писател-фантаст, журналист, пътешественик и историк Игор Можейко. В качеството си на изтоковед той обхожда Памир, пътува из Бирма, Индия и Ирак, "сближава се" с арктическия студ, създава ценни трудове за древни източни култури и езици. Автор е на множество научнофантастични разкази и романи, превежда редица американски книги на руски, сам пише сценарии за повече от двайсет филма. Прочути негови произведения са поредиците за Великия Гусляр, Алиса Селезньова, Павлиш, цикълът "Галактическа полиция", и филмираният детски роман "Гостенка от бъдещето".

Ревю от Книголандия

Книголандия

“Селцето” се появи в крайна сметка, но май изминалото време бе създало в мен прекомерно големи очаквания. Още повече че романът е пряк наследник на повест със същото име, която ми се струва, че съм чел някога. Романът е с класически сюжет “от едно време” – космически кораб се разбива на изключително враждебна планета и малцината оцелели трябва да заживеят при примитивни условия. Оцеляването им е застрашено както от опасната фауна, флора и жестокия климат, така и от недохранване и умствено израждане на децата. А те са единствената надежда – присобени към завареното положение, те са много повече местни жители, отколкото земляни като родителите си. Уменията да оцеляват и да се изправят срещу хищниците са единствената надежда за оцелелите – те трябва да се доберат до изоставения кораб и да изпратят сигнал за помощ. Именно тази невъзможна мисия е в центъра на повестта, която по-късно Буличов разширява в настоящия роман.

Селото е заложило животите на единствените хора, които могат да го защитят и изхранят, единствените, с които има бъдеще. Двете експедиции са последният шанс, единствено успехът на поне едната ще спаси земляните и техните наследници. Но планетата е безмилостно жестока…

“Селото” се позиционира уверено като приключенска фантастика и е изпълнен със сцени на борба с природата. Технологията е пренебрежима величина, която не може да помогне с почти нищо на оцелелите. Те трябва да извървят отначало развитието на цивилизацията – от гарантирането на оцеляването до появата на нови идеи и възможности за спасение. Човешкото е заплашено – по-старите са наясно, че още няколко поколения, родени в този враждебен свят, ще забравят окончателно произхода си и ще се превърнат в чудесни ловци и земеделци, но не и пътешественици сред звездите. Този процес е вече започнал и именно по този разлом тече и конфликтът – дали оцеляването само по себе си е по-важно от опазването на достигнатите знания и култура? На този въпрос Буличов решава да не дава отговор – видно е, че само уменията на най-приспособените дават шанс за стигане до целта, но те трябва да се съчетаят с полета на мисълта на мечтателите, за които Земята е все още реалност, та макар и недостижима. От тази сплав се заражда надеждата…

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

Сборникът с разкази „Среща с медуза” бе една от първите фантастични книги, които прочетох, и допринесе до голяма степен за любовта ми към научната фантастика. Още тогава най-дълбоко впечатление ми направи повестта „Проходът” от Кир Буличов, включена в сборника. Тогава текстът ми се стори незавършен и в мен останаха безброй въпроси, които най-сетне, години по-късно получиха своите отговори.

С романа „Селцето” Буличов довършва историята на оцелелите от космически кораб „Полюс”, който преди 20 години се е разбил в планината на изключително враждебна планета. Хората трябва да се справят не само с липсата на каквито и да е условия и технологии на цивилизацията, но и ежедневно да оцеляват в сурови климатични условия с агресивна флора и фауна. Все пак оцелелите са успели да изградят примитивно селище, да създадат училище, в което да преподават знания на децата, които са отраснали на планетата след катастрофата.

За любителите на динамиката и екшъна книгата ще бъде разочароваща. Действието е бавно и мъчително, точно каквото е било и намерението на автора, според мен. Защото в реалния живот нещата се случват точно по този начин. Всяко нещо отнема време, подготовка, планиране и доста работа. По същия начин и героите с големи трудности стигат до разбития космическия кораб, който се намира високо в планината, и след това изчакват още една година преди да могат да предприемат ново пътешествие до него. Междувременно с наличните средства успяват да направят балон, с който, при едно от тестовите излитанията, виждат летящ обект, сигнал, че на планетата има други хора. А всъщност се е случило неочакваното – дошла е нова експедиция от Земята, с цел да изучи планетата. Новите посетители дори и не подозират, че има оцелели, а последните трябва да намерят начин да се свържат с тях.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Селцето

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран