Семейни разправии. Хана Арент, Ерик Вьогелин, Реймон Арон

Създаден през есента на 2005 г., Институтът за изследване на близкото минало идва да запълни една все по осезаема липса в академичния и в обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъците на различни частни памети, както и на различни стратегии за манипулирането им, се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята, или по-точно историята премине през тях, без да разберат какво им се е случило.

Институтът си поставя за цел насърчаването и подпомагането на изследванията в областта на съвременната българска история, както и методологическото обновяване и обогатяване на тези изследвания. Стремежът ни е да помогнем на младите хора в България и на всеки читател да получат адекватно познание за отминалия период. Поредицата Минало несвършено предлага резултатите от извършваните изследвания.

Ивайло Знеполски е професор в Софийски университет, гост-професор в EHESS (Париж), директор на Института за изследване на близкото минало, основател и ръководител на форума Софийски диалози. Някои от последните му публикации са: Как се променят нещата?; Истории с философи и историци, т. 1 - 2, 2016; Историкът и множественото минало, 2017; Bulgaria under Communism, 2018; Семиотика и критика на културата. Барт, Лотман, Еко, 2019; Communism, Science and the University, 2020.