Semper idem (Унискорп)

„Semper idem е първият шедьовър на XXI век в сръбската литература.“

„Фантастична хроника на едно детство… Досега в нашата литература нямаше тематично и смислено свързана книга, която да се осмелите да поставите в едно изречение със Семейния цирк на Данило Киш.“ – Теофил Панчич

Semper idem може да се определи като книга завещание. Като семейна сага. Като хроника на детството на едно момче.

Като картина на живота в една многоетническа провинция на Кралство Югославия в навечерието на Втората световна война.

Като огледало на живота на еврейската диаспора в тази част на Балканите. Като галерия от неповторими образи, видени през неподкупния детски поглед.

Но преди всичко Semper idem е книга, излъчваща нежност, топлота и обич. Достойнство. Благородство. Човеколюбие. Деликатен хумор.

Потапяш се в нея с желанието никога да не свършва...

Нямаше да има книга, ако не се бях озовал отново във водовъртежа на великото Зло, което опознах добре преди петдесет години.

Джордже Лебович (1928, Сомбор – 2004, Белград) – писател и драматург, прекарва детството си предимно в градовете Сомбор и Загреб, като поради развода на родителите си и сложната семейна ситуация непрекъснато се мести от едни близки при други и от едно училище в друго. Въпреки това е отгледан с много любов поотделно от майка си и баща си и многобройните си и задружни еврейски сродници и възпитан в атмосферата на многонационална и мултикултурна среда. На 14 години е депортиран в концлагера Аушвиц. В Аушвиц, Заксенхаузен и Матхаузен прекарва почти две години и оцелява между другото и благодарение на отличното владеене на немски и унгарски език. Като член на работната група на стъкларите участва в демонтирането на Крематориума в Аушвиц, което нацистите предприемат, за да заличат следите от своите злодеяния.

Лебович завършва гимназия в Сомбор и философия в Белград. Работи като журналист и драматург. Автор на много радио- и телевизионни драми, сериали, а в литературните списания са публикувани негови есета и десетина новели. Драмите му са поставяни на сцените в около двайсетина страни по света.

След избухването на войните в бивша Югославия се преселва със семейството си в Израел. В Сърбия се връща през 2000 година и се посвещава изцяло на своя автобиографичен роман.