Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Щастието е чаша чай с теб

Щастието е чаша чай с теб

Хермес  / 

Необяснимото изчезване на англичанина Атикус Крафтсман в сърцето на дълбоката испанска провинция изглежда свързано с черната магия на пет отчаяни жени. А полицейското разследване води до най-голямото литературно откритие на всички времена.

Към пълното описание и видео

14.9 BGN Цена:
14.90лв.
Заяви За да запазите този продукт, трябва да влезете в своя профил или да се регистрирате.

Номер на продукт:

BKBKU000038

Наличност:

Изчерпано количество

Щастието е чаша чай с теб

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 296
  • Година: 2015
  • ISBN: 9789542613619
  • Жанрове: Съвременни
  • Размер на продукта: 140/210

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ! 
Този роман може да увреди сериозно песимистичното възприемане на реалността. Предизвиква пристъпи на смях и желание за още. Героите му са като децата: колкото повече грешат, толкова повече ги обичаме. Внимавайте за сърцата си: може да се изпълнят с неконтролируеми желания.

Необяснимото изчезване на англичанина Атикус Крафтсман в сърцето на дълбоката испанска провинция изглежда свързано с черната магия на пет отчаяни жени. Те са служителки на списание „Либрарте“, на което той е собственик, и са готови на всичко, за да запазят работата си. Инспектор Манчего е натоварен да разнищи този случай, в който романтичната комедия се преплита с вълнуваща драма. Полицейското разследване води до най-голямото литературно откритие на всички времена. Трудното се оказва лесно, а проблемите потъват в море от сълзи... но от смях. И всичко това, за да разберем (виж ти!), че любовта обяснява всичко.

Романът е изпълнен с непредвидени обрати, а съдбите на героите се преплитат по непредсказуем начин, което поддържа интереса от началото до края. Героите са много живи и интересни като типажи. Стилът е прекрасен, лек и увлекателен, а от цялото четиво лъха непретенциозна интелигентност и фино чувство за хумор. Авторката ненатрапчиво демонстрира богата култура, като особено впечатляващ е усетът, с който много духовито е предаден контрастът между английската и испанската култура. Макар лека, приятна и весела, книгата не е лишена и от дълбочина. Личи наблюдателността и разбирането на един умен човек по актуални и проблематични теми от живота на съвременния човек.
Книгата се чете с удоволствие и оставя задълго в душата едно усмихнато, щастливо усещане, като след споделяне на чаша хубав чай със скъп човек. 

Всъщност щастието е в хората, които са с теб. В това да извлечеш сока от живота, да знаеш, че можеш да посрещнеш дори трудните или неприятните ситуации с радост и оптимизъм. Аз вярвам, че много по-добре е да гледаме на проблемите по този начин, отколкото да се оставяме да ни завлекат. Идеята на романа е, че за щастието трябва да се потрудим малко. Ако искаме да сме нещастни, ще бъдем нещастни, но ако искаме да сме щастливи, трябва да открием какво ни прави щастливи. И да го направим.
Мамен Санчес 

Преводът е дело на писателката Ивинела Самуилова, позната с романите си "Животът може да е чудо", "Ако животът не е чудо", "Жената, която търсеше любовта" и "Къде отиваш пътнико?".

 

Откъс от книгата

Един братовчед на Солеá – така го нарече тя, „братовчед“, макар Атикус вече да бе заподозрял, че това обръщение между членовете на клана е по-скоро обичай, отколкото реална роднинска връзка – имаше бизнес в Сакромонте. Ставаше въпрос за фламенко спектакъл за туристи, който се изнасяше в една от пещерите на хълма, подходящо белосана и украсена, с малък подиум и дървени маси, изрисувани на цветя. 

 - Ето там са живели прадедите ми – обясни Солеá на шефа си, сочейки му мястото. – Имали са петнайсет деца, от които са оживели девет, като най-голямото е баба Ремедиос. Там, в дъното, е било огнището, тук, по средата, са спали и не са имали вода. Носели са я от реката в глинени делви, като двете пред вратата на къщата, с едно магаре. Цял ден надолу и нагоре. Името му било Хенаро.

- На прадядо ти?

- Не! На магарето! – Солеá прихна.

Не бе спирала да се смее, откакто се прибра у дома. Беше като растение, чиито корени са стигнали до вода и сега жадно пие и разцъфтява.

- Магарето живяло петнайсет години в къщата – продължи да разказва тя. – Било е играчката на децата и преди всичко – на баба Ремедиос, която го обичала, сякаш е човек, представяте ли си? Обаче магарето остаряло и когато вече не можело да носи вода, прадядо ми го разменил за по-младо. Веднъж оттук минали пътуващи търговци, които отивали към Мадрид, и той сключил сделка с тях: магаре за магаре, плюс няколко ярета и не знам какво още. Баба неутешимо плакала за Хенаро и изобщо не искала да вижда новото магаре, което било черно като дявола.

Докато говореше, Солеá отмяташе кичури коса от лицето си. Атикус вървеше до нея на повече от метър дистанция, за да не предизвиква подозренията на многобройните й братовчеди, като се опитваше да крачи с нейното темпо по стръмния хълм. Вечерта се спускаше по фасадата на Аламбра и тя бе придобила светлокафеникав оттенък, като цвета на циганска кожа.

- Новото магаре се оказало много умно – научило само пътя до реката, без някой да му го показва. Прадядо ми пляскал с ръце от радост каква добра сделка е направил. Но не щеш ли, един ден, по средата на пътя от реката към къщи, магарето било застигнато от буря. Завалял пороен дъжд... – Солеá направи драматична пауза. – И, ай! Горе, от пещерата, баба ми видяла как от него започнала да се стича черна боя... Новото магаре всъщност се оказал старият Хенаро! Търговците го боядисали и го продали на собствения му господар!

- Било е същото магаре?

- Абсолютно същото, господин Красман! Самият Хенаро!

Солеá спря да си поеме въздух и междувременно събра косата си на висок кок. Закрепи го с две фиби и продължи да се катери. Вятърът милваше лицето й, зад гърба й светеше Аламбра, а до нея вървеше Атикус Крафтсман, останал без дъх.

- Това смешно ли е? – попита боязливо той.

- Разбира се, че е смешно! Петдесет години се смеем с тази семейна история.

- А може ли и аз да се смея, въпреки че не съм от семейството?

Солеá спря и го погледна право в очите. Обмисли внимателно отговора си и накрая каза:

- По-добре – не!

На входа на пещерата ги очакваха братът на Солеá – Томас, братовчедът Арканхел и организаторът на спектакъла с прякор Смахнатия – и тримата застанали с ръце на кръста.

Автобусите с туристи започнаха да пристигат от дъното на улицата. Атикус сдържано поздрави тримата мъже и придружаван от Солеá, влезе вътре, където танцьорките, все сестри и братовчедки на Солеá, бяха облекли традиционните фламенко рокли и бяха закичили карамфили в косите си.

Сестрата на баба Ремедиос – Долорес, беше на пост, седнала в дъното на сцената на стол като на трон, а до нея имаше два празни стола, на всеки от които бе подпряна класическа испанска китара. Косата на Долорес бе прибрана в голям кок, главата й бе украсена с огромно цвете, а на ушите й висяха тежки обеци, които навяваха усещането, че всеки момент ще се откъснат и паднат.

Мястото, което служеше за гримьорна, бе отделено с копринени завеси.

Там се настаниха да гледат спектакъла Атикус Крафтсман и Солеá Абад Ередия, рамо до рамо и с една гарафа с вино, лимон и лед.

Около двайсетина японци седнаха на първите редове, зад тях – шумна група американци, а най-отзад – няколко двойки. За по-малко от десет минути залата се напълни с хора.

- Днес ще танцува Пияната – каза му Солеá и сподели: – Горката, още от дете е такава.

Жена на средна възраст се заклатушка към средата на подиума и затрака кастанетите с умение, което възхити англичанина. После с много грация се впусна да танцува, въпреки че Солеá клатеше неодобрително глава и си шепнеше нещо с братовчедките си.

- Живееше на улицата, представяте ли си? – каза тя в ухото на Атикус.

После излязоха по-младите. Японците викаха: „Оле! Оле!“, и снимаха с цифровите си апарати.

С викове и пляскане на ръце леля Долорес окуражаваше танцьорките. Те влизаха в гримьорната, сменяха роклите си, „не гледайте, мистър“, и излизаха пременени с друго цвете в косите, с други обувки и с още по-пламенни погледи.

След два часа представлението свърши.

Предоволни, туристите започнаха да напускат помещението и Атикус също се изправи, готов да тръгва към къщи.

- Къде тръгнахте, господин Красман? – изненада се Солеá. – Сега започва хубавата част, само да излезе и последният чужденец, извинете за думата.

Беше дванайсет през нощта.

Характеристики:

Име Щастието е чаша чай с теб
Размер на продукта 140/210

Мамен Санчез

Родена e през 1973 г. и е трето поколение журналист. Завършила е информационни науки в Университета в Мадрид, както и история и литература в Сорбоната и в университетите в Лондон и Оксфорд. Има пет деца. Заместник главен редактор на популярното списание ¡Hola! и главен редактор на ¡Hola!, Мексико.

Автор е на няколко романа, сред които е и нашумелият й бестселър Щастието е чаша чай с теб, който се превръща в истинска сензация още с излизането си. За Щастието е чаша чай с теб известната испанска писателка Ана-Мария Матуте казва: „Отдавна не съм се забавлявала толкова много, четейки книга!

Щастието е чаша чай с теб се превръща в издателски феномен не само в Испания; правата за него са продадени в редица европейски държави.

Ревюта на наши потребители за Щастието е чаша чай с теб

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран