Сокол и Лястовица

Николас Фандорин, потомък на легендарния Ераст Фандорин, не се предава дори в условия на икономическа криза и криза на средната възраст. На помощ идва Синтия Борсхед, британската леля с аристократични претенции и авантюристична жилка. Тя подарява на Николас загадъчно писмо, което е купила за него на търг за антикварни ръкописи.

Няма съмнение, че в него се крие ключът към пиратско съкровище, заровено на далечен остров в Антилите. Вдъхновени от романтични представи за карибски пирати, племенникът и лелята потеглят към Карибите с круизния лайнер "Сокол". Но не само те са узнали за съкровищетона Джеръми Прат, корсаря-карък...

Откъс от книгата

Никълъс Фендорин (така звучеше името на Николай Александрович, произнесено по британски маниер) се озова сред пътниците на тринадесетпалубния лайнер "Falcon", който плаваше по маршрута Саутхемптън-Карибите-Саутхемптън, не по своя воля. В луксозния апартамент на круизния параход Ника бе настанен по волята на две жени и бе трудно да се каже от коя страна върху магистъра бе оказан по-голям натиск.

Първата от дамите му се падаше леля. Братовчедката на покойната му майка мис Синтия Борсхед, стара мома, която бе прекарала целия си живот в кентското си имение, създаваше на роднината си маса грижи още от самото му раждане. Тя безусловно обичаше своя "малък Ники", но бидейки неспокойно и ексцентрично същество, изливаше любовта си по много уморителни начини.

Първо, тя винаги бе наясно какво трябва да прави той и какво - не. Второ, тя непрекъснато се караше и веднага след това се сдобряваше с него, при това в резултат на караниците тя "завинаги задраскваше този неблагодарник от живота си", а при сдобряванията му подаряваше скъпи, но често проблемни подаръци.

Ето два съвсем скорошни примера.

За четиридесет и петата му годишнина мис Борсхед подари на племенника си златен часовник от 18 век, обсипан с дребни брилянти. Първо се наложи да плати за него мито, което направи зееща пробойна в семейния бюджет. След това се оказа, че златната луковица се навива за дванадесет часа и това трябва да се прави два пъти в денонощието, а това не винаги се помни.

И изобщо, един интелигентен човек, който вади от джоба си подобна помпозна джаджа, сякаш е някакъв Майкъл Джексън или Киркоров, изглежда доста тъпо. А пък и играчката свири "Боже, пази краля", при това обикновено в най-неподходящия момент. Основната катастрофа се случи, когато в капризния хронометър нещо се счупи. От глупост Николай Александрович не си направи труда предварително да попита колко ще струва поправката. А пък след това вече беше късно. За да плати на часовникаря, се наложи да продаде колата...

Освен това нямаше никакъв шанс да се отърве от часовника. Лелята много добре помнеше всичките си подаръци и често питаше дали племенникът й ги ползва...

♦  ♦  ♦

Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранния литература", главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература", председател на мегапроекта "Пушкинска библиотека", през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов "Приключенията на Ераст Фандорин", чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.

За кратко време поредицата прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност, негови произведения се екранизират ("Азазел", "Статски съветник", "Турски гамбит"). Неговите блестящи исторически мистерии от поредиците "Приключенията на Ераст Фандорин", "Приключенията на сестра Пелагия" и "Приключенията на магистъра" възвръщат доброто име на популярната литература.