Спирала на мълчанието

Всеки живот се извива по кривата на собствената си спирала на мълчанието. Рисува контурите на мечти и действителност, надежди и страхове, истина и чувство за вина, на света като онова, което трябва да бъде, в опозиция на това, което е – в кварталната кръчма или на другия край на света, в офиса и зад заключената врата на дома, преди векове и днес.

„Спиралата на мълчанието” е термин от теорията за масова комуникация, но също и мощен символ, който изплува от най-древните пластове на религиозното мислене, за да обгърне в едва видимите си стени всичко, което някога сме познавали и което предстои да опознаем. По-важното, нейната невидима нишка е градивният материал на битието. Тя свързва мен с теб, непознатото лице от другата страна на пътеката във влака с красивата жена от съседния вход, залюхания студент с мъдрия старец.

Да овладееш спускането по Спиралата е да получиш привилегията да видиш истината в най-чистата ѝ форма. 

Екслибрисът на книгите в библиотеката на Жорж Сименон гласял: „Да разбираш и да не съдиш.“ Този девиз може напълно да бъде отнесен към „Спирала на мълчанието“ на Милен Миланов – сборник с единадесет разказа, които не оставят читателя безучастен. Сред качествата на младия автор безспорно са умелото боравене с думите и дълбокият психологизъм, който носи всеки от разказите му. Миланов предлага среща с грозното, лошото, страшното в човека, но то е представено без излишно сочене с пръст, без осъдителни коментари, без гръмки думи. Героите са затворени в своето мълчание, което често казва повече и от хиляди думи. Разказите са посветени на съвременния човек и неговите разочарования, надежди, контрастът между живота, за които мечтае и това, с което го сблъсква действителността. Наред с мрачното и тъжното, в разказите има и любов, приятелство, надежда… Може би е един от героите в разказите – бай Добри, очертава най-характерно плоскостта, по която се движи цялата книга: „Има една определена порода особено добри хора, които са видели и преживели повече, отколкото стандартно се смята за хуманно, които не обичат големите приказки, или приказките в големи количества, което е почти едно и също.“ Така пише и Милен Миланов – без приказки в големи количества, но с думи, всяка от които е на точното си място. 

„Спирала на мълчанието“ е силна книга с разкази за човека, търсещ себе си в днешния свят. Написани на добър език, без излишни думи, с тънка ирония и много разбиране към болките и надеждите на героите, разказите на Миланов са отличен избор за всеки ценител на добрата българска литература. 

Изданието е част от поредицата на ИК „Изток-Запад” „Срещу времето“, с водещ редактор проф. Георги Каприев. 

♦  ♦  ♦

Милен Миланов е роден в Перник през 1990 г., но по-голямата част от живота си прекарва на Южното Черноморие. Живее в София; завършил е програмата по египтология в Нов Български университет, а университетските му занимания го изпращат на археологически проучвания както в България, така и в Република Тува (въпреки масовата заблуда, че в Сибир се ходи единствено против волята ти). Дебютният му сборник с разкази „Бибоп от Хенри“ (АРС, Благоевград) е отличен с със специална награда в раздел „Проза“ на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ през 2011 година. Настоящият сборник с разкази е втората му книга.