Свят и свобода: Трансцендентална философия и модална онтология

Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода.

Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, Кантовата критика разтваря наново възможността за философско светотворчество. След критическото сътресение старата метафизика е невъзможна. Днес - в навечерието на тристагодишнината от рождението на Имануел Кант - е невъзможна и старата онтология.

Свят и Свобода. Трансцендентална философия и модална онтология поставя, в съгласие с радикалния обрат на Кант, въпроса за свободата не като въпрос за същността на свободата - Що е свобода?, а като въпрос за нейната възможност: Как е възможна свободата? Изследването на екзистенциалната модалност на свободата следователно трябва да бъде осъществено със средствата на самите модални категории: това е възловата точка на мобилизирането на трансценденталната философия като модална онтология.

Но Свят и Свобода. Трансцендентална философия и модална онтология е нещо повече от книга върху Кант; тя е книга през Кант, книга с Кант. След като първата ѝ част мобилизира онтологическия потенциал на понятието за свобода, втората ѝ част (съсредоточаваща се на свой ред върху първия посткритически онтологически опит - философията на Соломон Маймон) си поставя за цел преобразуването на трансценденталната философия като модална онтология - като онтология на необходимия свят, на света-свобода.