Владо Черноземски и атентатът в Марсилия

‌Извършеното от него (Владо Черноземски) в Марсилия не може да се нарече убийство. Това е така ясно за всеки, който що-годе познава режима на крал Александър и плановете на Белград. В същност значи, убиецът бе Александър и белградската политика. А Владо се яви само като изпълнител на наказанието, което чрез хиляди клетви, потоци сълзи и кръв бяха произнесли срещу него цели народи - като македонските българи, хърватите, албанците, както и други милиони недоволни граждани и селяни всред другите народности в тая държава; между тях и доста сърби.

Целият народ в нашата родина, а поне голямото му мнозинство и в други народи в Югославия тържествуваха при известието, че е наказан сръбският крал. Знак, че собствената ми майка, живуща тогава по необходимост в Сърбия със семейството си, два пъти е молила по-малкия ми брат да я води в Белград, за да види в музея револвера, с който е убит краля, „Да му цъфти ръката!" - е казвала виждайки тоя револвер. Благословията се е отнасяла, очевидно, за онзи, който наказа антинародния тиранин крал Александър; но е замествала - логически е ясно - благословиите и на безброй вдовици и сираци жертви на режима.

Зад убийството на краля стоят неговите безбройни престъпления на кралската власт. Убеждението на оня, който прекъсна дните на Александър Карагеоргиевич в Марсилия и настроението му - разбираемо е - са убеждение и настроение на цялата ВМРО. Впрочем, нашият народ правилно е отговорил чрез песни от къде е дошло наказанието на престъпния коронован глава в Белград.

Иван Михайлов,

член на ЦК на ВМРО