Всичко е пламък

Според хрониките на Теофан императрица Ирина е била най-безмилостната императрица на Византия. А дали истината е такава, след като само година след смъртта ѝ през 803 година е канонизирана за светица?

Селим Илери, разучавайки различни хроники, извайва образа на 14-годишното удивително красиво момиче, отведено от Атина в Константинопол от император Константин, за да бъде омъжено за сина му. След смъртта на Лъв Хазар тя поема регентството на малолетния им син, сблъсквайки се и преборвайки се с разочарованията, предателствата, интригите и заговорите на властта, в които се включва и порасналият ѝ син Константин. Прощаваща и непрощаваща след ослепяването му, Ирина се оттегля и дори след коронясването на Никифор, който предлага да ѝ върне короната, тя предпочита изгнанието. Отказва и да се омъжи за френския крал Карл като жена, оттеглила се и от света, въпреки мечтата ѝ да обедини Изтока и Запада.