За радостта и езика. Разговори в писма с Георги Господинов

Като се замисля за извървения път, изпитвам радост, че опазих чиста поезията си през тоталитарния ни хал, че направих живота си смислен и го накарах да се усмихва.

Иван Теофилов

Това не е обичайната анкета или интервю, а разговор, припомняне, споделяне… Това е един разговор в писма, един епистоларен роман. Започваме в самия край на януари 2021 г. и слагаме точката в късната и тревожна есен на 2022. Започнахме в пандемия и свършваме във война и в един още по-луд свят. Смесихме времена, построихме си къща от минало, събудихме заедно гласове и хора… Пазя си всички писма, които придружаваха отговорите. В едно от тях пишеше: „… и не знам как биха изглеждали личните ни истории в този кошмар“. Надявам се, спасително, Иване. Нямаме друго, освен човешките си истории в такива времена. Благодаря за този щедър дом на паметта ти, където имаше място за всички – хора, събития, цели епохи, отделни дни и следобеди.

Георги Господинов