Зелената жилетка

Сигурно мислиш, далечни приятелю, че в момента държиш в ръцете си тази книга. А всъщност е точно обратното – книгата е хванала твоята ръка. И отказва да я пусне. Вероятно вече усещаш топлината ѝ през дланите си. А ако разлистиш страниците ѝ, ще я усетиш във всяка своя клетка. Тя иска да вървите заедно – ръка в ръка, ти и тази малка книга. Къде ли ще ви отведе пътеката, постлана с кратки, сграбчващи разкази? Ще ви отведе към неочаквани приключения. Към сълзи и смях. Към страдание и щастие. Към миналото и бъдещето. Към регресията, от която боледува прогресът. Към опиянението и разрухата, които толкова често оставя след себе си любовта. Към хората и нещата, които ни осмислят и без които не можем. Към лъжите, в които вярваме, и към истините, в които не вярваме. Към голямото надбягване с препятствия, наречено живот. Да, това е дишаща, непресторена, топлокръвна книга. От най-редките. Само те са в състояние да ни хванат за ръката, за да ни отведат на местата, които все отлагаме да посетим. И когато пристигнете, сигурно ще усетите, че не вие сте разлистили книгата, а тя е разлистила вас. Поне с мен бе така. Прочетете ме на един дъх. И когато последната страница бе затворена, всичко стана някак си по-чисто, обширно и ясно... като небето по средата на лятото.

Иво Иванов