Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Живот назаем

Живот назаем

Сиела  / 

Това е късният роман на Ремарк, писан през 1951. Двама души без бъдеще, които намират в любовта убежище от самотата, безизходицата и дебнещата ги смърт.

Към пълното описание и видео

12 BGN Цена:
12.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Красимира Дурчова

Номер на продукт:

BKBKC000018

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 07.12

Живот назаем

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 304
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Баркод: 9789542805557
  • ISBN: 9789542805557
  • Жанрове: Класически романи

Това е късният роман на Ремарк, писан през 1951.

Главната героиня Лилиан Дюнкерк, преживяла Втората световна война в подземията на Париж прекарва дните си в санаториума "Бела Виста" в Швейцарските Алпи, обречена на бавна смърт. В нея се влюбва автомобилният състезател Клерф, изкарал войната във военнопленнически лагер и също поразен от бацила на отчаянието и отчуждението.

Двама души без бъдеще - неговото до следващото състезание, а нейното - до следващия кръвоизлив. В любовта те намират убежище от самотата, безизходицата и дебнещата ги смърт. Злополука по време на състезание отнема живота на Клерф в момента, в който той е повярвал, че въпреки болестта и тежкия печат на миналото е намерил изход за себе си и за любимата си. 

 

 

♦ ♦ 

Ерих Мария Ремарк е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк, роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят два негови романа, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. През 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г.

Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".

Ерих Мария Ремарк

Роден е на 22 юни 1898 г. в Оснабрюк, северна Германия. Още на шестнайсет години започва да пише есета и стихове. На 18 е мобилизиран и се озовава на Западния фронт в разгара на Първата световна война. След като е тежко ранен се връща в Германия и остава в болница до края на войната. Завършва образованието си и работи като учител до 1920 г. След това сменя различни професии – библиотекар, търговец, журналист. Работата му като редактор на рекламен вестник му позволява да пътува из Европа. Романът, донасящ му световна слава, е написан за няколко седмици, но търсенето на издател му отнеме близо 2 години. На Западния фронт нищо ново излиза през 1929 г. Въпреки че е обругана от националсоциалистите, до края на годината книгата е преведена на 26 езика. Враждебните настроения в родината, го принуждават да напусне Германия и да се засели в Швейцария, а след 1939 г. да емигрира в САЩ. Романите му, сред които Трима другари (1937), Триумфалната арка (1946), Черният обелиск (1956) го утвърждават като един от най-известните автори на антивоенна проза. Умира на 25 септември 1970 г. в Швейцария.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Преди години четох няколко пъти книгата “Борба за метри и секунци” на Манфред фон Браухич, немски пилот в ранните години на автомобилните състезания, когато безопасност, електроника и подсигуряване са непознати думи. Бумтенето на двигателите, миризмата на масло и бензин, честите повреди и катастрофи са част от тръпката на тези шантави времена, а тогава (и не само) този спорт наистина е бил за луди глави със силни, непокорни характери. “Живот назаем” засяга малко от тази романтика, малко от този начин на живот, който е наполовина под сянката на обречеността, наполовина устремен към безсмъртието.

Покрай движещата се към легендарен статус сред тийн-книгите “Вината в нашите звезди” на Джон Грийн sick-lit-ът като жанр беше окончателно легитимиран, ако и преди нея да беше нещо като шега съществуването му изобщо (или не?). Е, книгата на Ерих Мария Ремарк е далечен предходник на тая умерено лековата заигравка със смъртта на възраст, когато тя обичайно е нещо далечно и невероятно. Всъщност обаче “Живот назаем” прилича много повече на “Сияние на жена” на Ромен Гари. Двама души, открили се и понесли се в танца на взаимното разбиране, на примирението, че животът е изтънял конец, който – аха – ще се скъса. Една обречена от съдбата жена, заключена без решетки, и мъж, който рискува всичко, защото няма нищо, което да си струва да опази. Ремарк, също като любимия Гари, е майстор на ония привидно лековати диалози, в които подхвърлените реплики са с различен интензитет, но винаги завършват с някаква изненадваща реплика, почти афоризъм, която обобщава живота, любовта, смисъла и безсмислието, вкопчили се в люта за душите на западняците през XX век и особено след края на двете световни войни.

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

Втората световна война е приключила. „Море от сълзи” е заляло столетието. Осакатените души са изменили ценностите в обществото. Хората са свикнали със смъртта, „загубили са уважение” към нея. Какво означава още един живот след две световни войни и милиони жертви. По-дългото битие e просто „по-дълго минало”, изпълнено „от край до край с очакване”. Хегел определя живота като преход към смъртта. Така и хората на това общество не живеят истински, а съществуват някъде в очакване на утрешния ден.

Дали чудесата наистина загубват привлекателността си, щом човек свикне с тях?

Животът е чудо, което е „сведено единствено до всекидневието, до мътния пламък на рутината, който винаги мъждука, вместо да лумне в пъстроцветна светлина”.

Книгата „Живот назаем”( изд. „Сиела“), позната още като „Небето няма любимци”, на Ерих Мария Ремарк е като равносметка на живота, истинският живот, който те кара да гориш в щастие или нещастие, но не и някъде в посредствеността на ежедневието. Какво означава наистина да живееш е въпросът, който като пеперуда обикаля съзнанието. И защо всеки чака срещата със смъртта, за да си припомни, че държи живота си в ръце.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Живот назаем

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран