Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай

Обратно към всички
Живот назаем

Живот назаем

Сиела  / 

Това е късният роман на Ремарк, писан през 1951. Двама души без бъдеще, които намират в любовта убежище от самотата, безизходицата и дебнещата ги смърт.

Към пълното описание и видео

12.00 BGN Цена:
12.-лв.
Заяви За да запазите този продукт, трябва да влезете в своя профил или да се регистрирате.
Добави в любими Любим продукт на: Ivanova , Красимира Дурчова и 3 други

Номер на продукт:

BKBKC000018

Наличност:

Изчерпано количество

Ценова защита

Живот назаем

Ключови характеристики

  • Корица:Мека
  • Брой страници:304
  • Общи:Преводна литература
  • Препоръчано:Книголандия, Аз чета
  • Вид:Роман
  • Баркод:9789542805557
  • ISBN:9789542805557
  • Каталожен номер:2686
  • Жанрове:Класически романи
  • Тегло:1 kg

Това е късният роман на Ремарк, писан през 1951.

Главната героиня Лилиан Дюнкерк, преживяла Втората световна война в подземията на Париж прекарва дните си в санаториума "Бела Виста" в Швейцарските Алпи, обречена на бавна смърт. В нея се влюбва автомобилният състезател Клерф, изкарал войната във военнопленнически лагер и също поразен от бацила на отчаянието и отчуждението.

Двама души без бъдеще - неговото до следващото състезание, а нейното - до следващия кръвоизлив. В любовта те намират убежище от самотата, безизходицата и дебнещата ги смърт. Злополука по време на състезание отнема живота на Клерф в момента, в който той е повярвал, че въпреки болестта и тежкия печат на миналото е намерил изход за себе си и за любимата си. 

 

 

♦ ♦ 

Ерих Мария Ремарк е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк, роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят два негови романа, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. През 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г.

Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".

Ревю от Книголандия

Книголандия

Преди години четох няколко пъти книгата “Борба за метри и секунци” на Манфред фон Браухич, немски пилот в ранните години на автомобилните състезания, когато безопасност, електроника и подсигуряване са непознати думи. Бумтенето на двигателите, миризмата на масло и бензин, честите повреди и катастрофи са част от тръпката на тези шантави времена, а тогава (и не само) този спорт наистина е бил за луди глави със силни, непокорни характери. “Живот назаем” засяга малко от тази романтика, малко от този начин на живот, който е наполовина под сянката на обречеността, наполовина устремен към безсмъртието.

Покрай движещата се към легендарен статус сред тийн-книгите “Вината в нашите звезди” на Джон Грийн sick-lit-ът като жанр беше окончателно легитимиран, ако и преди нея да беше нещо като шега съществуването му изобщо (или не?). Е, книгата на Ерих Мария Ремарк е далечен предходник на тая умерено лековата заигравка със смъртта на възраст, когато тя обичайно е нещо далечно и невероятно. Всъщност обаче “Живот назаем” прилича много повече на “Сияние на жена” на Ромен Гари. Двама души, открили се и понесли се в танца на взаимното разбиране, на примирението, че животът е изтънял конец, който – аха – ще се скъса. Една обречена от съдбата жена, заключена без решетки, и мъж, който рискува всичко, защото няма нищо, което да си струва да опази. Ремарк, също като любимия Гари, е майстор на ония привидно лековати диалози, в които подхвърлените реплики са с различен интензитет, но винаги завършват с някаква изненадваща реплика, почти афоризъм, която обобщава живота, любовта, смисъла и безсмислието, вкопчили се в люта за душите на западняците през XX век и особено след края на двете световни войни.

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

Втората световна война е приключила. „Море от сълзи” е заляло столетието. Осакатените души са изменили ценностите в обществото. Хората са свикнали със смъртта, „загубили са уважение” към нея. Какво означава още един живот след две световни войни и милиони жертви. По-дългото битие e просто „по-дълго минало”, изпълнено „от край до край с очакване”. Хегел определя живота като преход към смъртта. Така и хората на това общество не живеят истински, а съществуват някъде в очакване на утрешния ден.

Дали чудесата наистина загубват привлекателността си, щом човек свикне с тях?

Животът е чудо, което е „сведено единствено до всекидневието, до мътния пламък на рутината, който винаги мъждука, вместо да лумне в пъстроцветна светлина”.

Книгата „Живот назаем”( изд. „Сиела“), позната още като „Небето няма любимци”, на Ерих Мария Ремарк е като равносметка на живота, истинският живот, който те кара да гориш в щастие или нещастие, но не и някъде в посредствеността на ежедневието. Какво означава наистина да живееш е въпросът, който като пеперуда обикаля съзнанието. И защо всеки чака срещата със смъртта, за да си припомни, че държи живота си в ръце.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Живот назаем

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран