Зюлейка Добсън или Оксфордска любовна история

За пръв път на български - „несравнимият Макс”, както го нарича Дж. Б. Шоу - писател, но и театрален критик, есеист и карикатурист.

Славата на сър Хенри Максимилиан „Макс ”Биърбом се дължи колкото на творчеството, толкова и на личността му – както и подобава на денди, какъвто той общопризнато е.

„Зюлейка Добсън или Оксфордска любовна история” се появява през 1911 г. и представлява своеобразно „освещаване” на дендизма. Определят го го ту бурлеска за живота в Оксфорд, ту блестяща сатира на университетския живот, аристократичните маниери и трагично-романтичната литература; ту смешно-лиричен разказ за цената, каквато една култура плаща за своите илюзии. 

Романът носи името на главната си героиня – внучка на ректора на оксфордски колеж, фатално красива млада жена, която пристига в университетския град. Тя довежда целокупното студентство, това изцяло мъжко общество, до умопомрачителна влюбеност, от която последват същински бедствия... Трагедия? Не, висока комедия, облечена в красиво намигваща проза.

„Зюлейка Добсън“ неизменно присъства във всякакви класации за най-добри англоезични романи на всички времена, част е и от предложения от Харолд Блум списък с образци в книгата му „Западният канон“. Вирджиния Улф казва, че писането на Биърбом дължи много на личния му чар и неговият най-характерен отпечатък върху литературата е именно фактът, че духът на персоналността прониква всяка дума на този „принц на своята професия“.

Изисква задължително чувство за хумор.

Преводът е дело на Атанас Игов.