Кукла за чудовището

Лесно е да се манипулира жена, загубила паметта си. Да се направи от нея идеална машина за убиване е по-сложно, но и това е възможно. Невъзможно е само тя да се застави да не мисли за това каква е била по-рано, коя е тя. Кого е обичала и кого е загубила. Ами ако човекът, когото е длъжна да убие, по-рано й е бил скъп?

Блуждаенето по лабиринтите на собственото си помръкнало съзнание с оръжие в ръка е опасно нещо - та нали светлината може да озари забравеното всеки момент! Какво ще види Ева, когато след специалното обучение от експертите на тайните служби и след успешно изпълнените задачи това се случва?

"Кукла за чудовището" е втората книга за приключенията на Ева, започнали във В тихия водовъртеж. Хронологически тя започва с амнезията на Ева след катастрофата в нощта след развръзката на първата книга. По същество тя показва, че от всяка ситуация има изход - включително и измъкване от мрежите на всесилните тайни служби, за които Ева изпълнява специални задачи.

В "Кукла за чудовището" Ева се справя по такъв начин със заплетените ситуации, в които попада след финала на "В тихия водовъртеж", че напълно оправдано е наричана руската Никита. Телевизионният сериал, заснет след зашеметяващия успех на романите, е един от най-успешните, реализиран през последните години в Русия.

♦  ♦  ♦

Виктория Платова е родена на 11 януари 1967 г., завършва Висшия държавен институт по кинематография в Москва (ВГИК) като сценарист, живее в Санкт Петербург. Още с първия си роман съумява да се открои сред немалкото успешни руски писателки на криминални романи (А. Маринина, Т. Полякова, Т. Степанова, Д. Донцова, П. Дашкова и др.).

Прозата й, определяна като най-качествената в този жанр и четена дори от най-взискателните читатели (които по принцип избягват кримки именно заради ниското им литературно качество), продължава традициите на класическия детективски роман - остър и много интересен (а не просто “занимателен”) сюжет; динамични, ярки, психологически достоверно обрисувани, запомнящи се характери (дори и епизодичните фигури, докато на други това не им се удава и при главните герои), умело премълчаване и отворени сюжетни линии, стимулиращи читателското въображение, разплитане на интригата едва в последните страници, великолепен стил.