Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай

Произход – книга на Дан Браун  на специална цена преди премиерата

Обратно към всички
-10%
shestoto-klejmo-rob-rt-langd-n-1

Шестото клеймо (Робърт Лангдън 1)

Бард  / 

Първата книга от поредицата за професора по семиотика Poбъpт Лaнгдън! Древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата „възкръсва“ след близо четиристотин години. Целта му е да разруши Ватикана с помощта на антиматерия. Haй-yжacнитe cтpaxoвe нa Лaнгдън ce пoтвъpждaвaт в нaвeчepиeтo нa cвeтия ĸoнĸлaв, ĸoгaтo пpaтeниĸът нa илюминaтитe cъoбщaвa, чe ca cĸpили бoмбa c чacoвниĸoв мexaнизъм в caмoтo cъpцe нa Baтиĸaнa.



Към пълното описание и видео 1 ревю

15.29 BGN Цена:

16.99лв.

15.29лв.

Купи
Добави в любими Любим продукт на: Silver , Василена и 5 други

Номер на продукт:

BKBKC01434

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 23.11

Ценова защита

Шестото клеймо (Робърт Лангдън 1)

Ключови характеристики

Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени!

Дългоочакваното пето приключение от бестселър поредицата за Робърт Лангдън е близо. 

Поръчайте предварително.


Първата книга от поредицата за професора по семиотика Poбъpт Лaнгдън!

Древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата „възкръсва“ след близо четиристотин години. Целта му е да разруши Ватикана с помощта на антиматерия. Haй-yжacнитe cтpaxoвe нa Лaнгдън ce пoтвъpждaвaт в нaвeчepиeтo нa cвeтия ĸoнĸлaв, ĸoгaтo пpaтeниĸът нa илюминaтитe cъoбщaвa, чe ca cĸpили бoмбa c чacoвниĸoв мexaнизъм в caмoтo cъpцe нa Baтиĸaнa. 

Останалите книги от поредицата за Робърт Лангдън са бестселърите:  Изгубеният символ“, „Шифърът на Леонардо“, „Ад“ и последният роман на Дан Браун, който цял свят чака с притаен дъх – „Произход“!


Eднo дpeвнo тaйнo бpaтcтвo. Eднo oпycтoшитeлнo нoвo opъжиe зa мacoвo yнищoжeниe.

Eднa нeвъoбpaзимa мишeнa. Koгaтo cвeтoвнoизвecтния xapвapдcĸи пpoфecop пo cимвoлиĸa Poбъpт Лaнгдън e пoвиĸaн в швeйцapcĸи нayчнo-изcлeдoвaтeлcĸи цeнтъp, зa дa aнaлизиpa тaйнcтвeн cимвoл - oтпeчaтaн c нaжeжeнo жeлязo въpxy гъpдитe нa yбит физиĸ - тoй oтĸpивa дoĸaзaтeлcтвo зa нeвъoбpaзимoтo: възpaждaнeтo нa дpeвнoтo тaйнo бpaтcтвo нa илюминaтитe... нaй-мoгъщaтa тaйнa opгaнизaция, cъщecтвyвaлa нa зeмятa.

Илюминaтитe ca ce пoявили oтнoвo зa пocлeднaтa фaзa oт тяxнaтa лeгeндapнa вeндeтa cpeщy дpeвния им вpaг.

Бpoячът вeчe цъĸa и Лaнгдън oтлитa зa Pим c Bитopия Beтpa, ĸpacивa и зaгaдъчнa итaлиaнcĸa физичĸa, зa дa пoмoгнaт нa Baтиĸaнa в oтчaянaтa мy бopбa зa oцeлявaнe.

 

(Откъс)

Глава 1

Високо по стъпалата на пирамидата в Гиза една млада жена се засмя и извика надолу:
— Побързай, Робърт! Знаех си, че трябва да се омъжа за някой по-млад! — Усмивката й беше вълшебна.
Той се мъчеше да не изостава, ала краката му се бяха вкаменили.
— Почакай. Моля те…
Докато се изкачваше, зрението му се замъгли. Ушите му пищяха. „Трябва да я настигна!“ Но когато отново погледна нагоре, жената бе изчезнала. На нейно място стоеше старец с гнили зъби. Старецът се втренчи в него и сви устни в самотна гримаса. После нададе мъчителен вик, който отекна в пустинята.
Робърт Лангдън се събуди от кошмара си. Телефонът до леглото му звънеше. Замаян, той вдигна слушалката.
— Ало?
— Търся Робърт Лангдън — разнесе се мъжки глас.
Лангдън седна и се опита да проясни мислите си.
— Да, аз съм… — Той присви очи, за да види дигиталния си часовник. 05:18.
— Веднага трябва да се срещнем.
— Кой се обажда?
— Казвам се Максимилиан Кьолер. Занимавам се с ядрена физика.
— С какво? — Лангдън едва фокусираше погледа си. — Сигурен ли сте, че разговаряте с когото трябва?
— Вие сте професор по религиозна иконография в Харвардския университет. Написали сте три книги по символика и…
— Знаете ли колко е часът?
— Извинете ме. Трябва да ви покажа нещо. Не мога да го обсъждам по телефона.
От устните на Лангдън се изтръгна стон. Това вече се беше случвало. Един от недостатъците на това да пишеш книги по религиозна символика бяха религиозните маниаци, които искаха от него да потвърди последния им знак от Господа. Предишния месец една стриптийзьорка от Оклахома му бе обещала най-страхотния секс през живота му, ако вземе самолета и отиде при нея, за да удостовери автентичността на разпятието, което магически се появило на чаршафа й. Беше го нарекъл „савана от Тълса[1]“.
— Откъде взехте номера ми? — Въпреки ранния час Лангдън се опитваше да се държи учтиво.
— От интернет. От сайта на книгата ви.
Лангдън се намръщи. Бе убеден, че в сайта на книгата му не е посочен домашният му телефонен номер. Този Кьолер очевидно лъжеше.
— Трябва да се срещнем — настоя Кьолер. — Ще ви платя добре.
Сега вече Лангдън наистина се ядоса.
— Съжалявам, наистина не…
— Ако тръгнете веднага, ще стигнете тук към…
— Никъде няма да ходя! Сега е пет сутринта! — Той затръшна слушалката и се стовари на леглото. Затвори очи и се опита отново да заспи. Безполезно. Сънят се беше отпечатал в ума му. Лангдън неохотно си облече халата и слезе на долния етаж.
* * *
Робърт Лангдън влезе бос в кухнята на пустия си викториански дом в Масачузетс и си приготви ритуалното си средство против безсъние — чаша димящо нестле куик.
Светлината на априлската луна струеше през еркерните прозорци и играеше по ориенталските килими. Колегите на Лангдън често се шегуваха, че къщата повече прилича на етнографски музей, отколкото на дом. Лавиците бяха отрупани с религиозни предмети от целия свят — екуаба от Гана, златен кръст от Испания, цикладски идол от егейските острови, дори един рядък тъкан бокус от Борнео, воински символ на вечната младост.
Когато седна на индийската пиринчена ракла и с наслада отпи от топлия шоколад, Лангдън зърна отражението си в прозореца. Образът беше изкривен и блед… като призрак. „Остаряващ призрак“ — помисли си той, което жестоко му напомни, че младежкият му дух живее в смъртно тяло.
Макар да не бе особено красив в класическия смисъл, четиридесет и пет годишният Лангдън притежаваше „привлекателността на учения“, както го наричаха неговите колежки — сиви кичури в гъстата кестенява коса, проницателни сини очи, поразително дълбок глас и въздействаща безгрижна усмивка на студент спортист. Навремето член на гимназиалния и колежанския отбор по водна топка, високият метър и осемдесет и два Лангдън все още имаше тяло на плувец, което ежедневно поддържаше с петдесет дължини в университетския басейн.
Приятелите му винаги го бяха смятали за загадка — човек, живеещ извън времето. През почивните дни често го виждаха по дънки на двора да обсъжда компютърна графика или религиозна история със студенти, друг път четеше лекции на откриване на музейни изложби, облечен в официален костюм от туид, и често попадаше на страниците на списанията за изкуство.
Макар и строг преподавател, Лангдън пръв бе прегърнал идеята за „изгубеното изкуство на чистото забавление“, както сам го наричаше. Той се наслаждаваше на игрите със зара̀зен фанатизъм, който му спечели братския прием на неговите студенти. Прякорът му в кампуса — „Делфина“ — идваше и от непринудения му характер, и от легендарната му способност да надиграе целия противников отбор в мач по водна топка.
Докато погледът му разсеяно блуждаеше в мрака, тишината на дома му отново беше нарушена, този път от звъна на факсмашината. Прекалено уморен, за да се ядоса, Лангдън се усмихна криво.
„Божии хора — помисли си той. — От две хиляди години чакат своя месия и все още са адски упорити.“
Отнесе празната чаша в кухнята и бавно се запъти към облицования с дъбова ламперия кабинет. Полученият факс лежеше в гнездото на машината. Лангдън въздъхна, взе листа и го погледна.
И моментално му се догади.
Образът на листа представляваше човешки труп. Тялото беше голо и главата му бе извита на сто и осемдесет градуса. На гърдите на жертвата имаше ужасно изгаряне. Нещастникът беше жигосан… с една-единствена дума.
Лангдън я знаеше. Отлично. Той смаяно се втренчи в сложния готически шрифт.

 

Холивуд направи не по-малко вълнуваща филмова версия на книгата – „Ангели и демони“. Не пропускайте!

Ревюта на наши потребители за Шестото клеймо (Робърт Лангдън 1)

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран

1 Андриана /

Преди може би 5-6 години прочетох тази книга на един дъх. Толкова пленяваща . . . След като затворих и последната страница си помислих: "Ако някой ден направят филм по книгата ще е страхотно. Сюжета и всичко описано е нея е перфектно за създаването на един прекрасен филм." Така и стана. Бях изненадана, че режисьора беше уловил всеки детайл. Въпреки на готово създадения филм по книгата, ще си остане най - голямата тръпка - четенето, защото то е нещото което доставя повече удоволствие от гледането на филм.