Между нищото и сбогом

Снежана Изворска... Едно често споменавано име на млада поетеса от нашите студентски събирания. Бях започнал да си мисля, че онези нейни талантливи изблици са останали там, в онова младо време. Особено, когато ни стана известно, че Снежана е отлетяла и свила семейно гнездо някъде далече, в слънчевата Галилея... И сега, след толкова десетилетия, пред мен е нейната, все тъй неподправено поетична, нова стихосбирка „Между нищото и сбогом“. Бих оставил настрани възможността си за лична преценка и бих цитирал напосоки куп бисерни находки в тази книга: „Когато лястовиците напускаха гнездата, / видях как ножиците на опашките им / разсякоха небето на парчета“. Сигурно ще запомните признанието: „Захвърлих в огъня любовните си стихове.../ Но обичта към тебе оцеля“. И ще повярвате на изстраданото твърдение, че „на горчивата чаша / сладостта е на дъното... ( Ако има дъно)“.

Вълнуващ е и споменният образ на майката: „пране в коритото, обядът – на котлона, / а тя, отметнала глава,/ да пее като примадона...“ И навярно поетесата ще ви удиви с хрумването да напише стихотворение за... леглото: „...А между раждането и смъртта – / по средата – / царува във леглото любовта...“. После виждаме, че пожарът на Нотр Дам ражда метафоричното сравнение: „Лумва пламъкът като клада от грехове“. А в Парижкото метро тя е стиснала силно познатата длан, защото: „Метрото е пълно с ръце разделени“. На друго място тази близост на ръцете я вдъхновява за впечатляваща метафора : „Ръцете се преплитат като съдбовни корени“... И няма как да не трогне поетичното обяснение, защо поетесата отлита – от родната земя – пак за Галилея: „Тук имах детство, а там – деца“...

За тази стихосбирка може да се говори много. И навярно ще се говори. Зажaднелият за човечна поезия читател ще открие в книгата неподправена искреност, мъдро осмисляне на чувството, изворна бистрота. Може би стиховете на Снежана Изворска идват пак на родна земя неслучайно и съвсем навреме. На добър път!
Георги Константинов