Понякога викам натам. Небесно щастие

Езиковото единство на форма и съдържание е от голямо значение за авторката. За нея езикът не е средство за представяне, а самото представяне. Съдържанието и формата въздействат с еднаква сила, като създават напрежение помежду си. Това напрежение се отразява в художественото послание на различните езикови равнища на повествование. Съвсем съзнателно писателката въвежда тези различни езикови равнища, за да ги противопостави едно на друго, прекъсва действието и оставя конфликта неразрешен. Интроспективното депресивно равнище на изолацията е противопоставено на яркия медиен език, също като появяващото се отново и отново в творбите ѝ езиково равнище на пространството на мечтите, една емоционално заредена сфера, която придава лиричен нюанс на сетивните възприятия. Но пространството на мечтите винаги бива превземано от агресивната реалност.

Паула Бегер

Петра Ганглбауер е родена през 1958 г. в Грац, живее във Виена. Пише лирика, проза, есета, радиопиеси, гост-доцент на Виенските лекции за литература, ръководи класове по литературно писане, създава и участва в литературни и филмови проекти. От 2013 г. е президент на Грацкия авторски съюз (GAF), най – големия съюз на писателите в Австрия. Творчеството ѝ се отличава с висок граждански ангажимент, при който успява да намери баланса между политика и поезия.