Лазаре!

Колко неща има да каже синът на починалия си баща и колко неща иска да чуе от него. Всичко, което приживе е пропуснато, премълчано, спестено. А нали именно словото поддържа родословието.

В книгата, която вече е преведена на немски и английски, Габор Шейн предизвиква чудото, загатнато със заглавието на романа, възкресява бащата, за да проведе разговор, който приживе е бил невъзможен. През живота те не са намерили общия език, но през смъртта само той само той може да възкреси стореното и да съживи историята. Има въпроси, на които трябва да се отговори, за да може собствената история да намери място в по-голямата история на рода и народа. В лабиринта от места и времена протагонистът Петър търси своето времепространство, съживява своята история, намира своята идентичност.

Романът представя актуалния проблем за осмислянето и превъзмогването на миналото, което не бива и не може да бъде премълчавано и изтласкано ако човек иска да оцелее. И поставя въпроса за границите на "ретуширането" на миналото и неговата репродукция.