Турско огледало

В романа „Турско огледало“ Виктор Хорват създава огледален образ на християнската история. В края на живота си Иса бин Юсуф (което в превод означава Исус, син на Йосиф) разказва за своите младежки години в Южна Унгария. Събитията се развиват през ХVІ век – напрегната и разнолика епоха, белязана не само от турското нашествие, а и от Контрареформацията. 

Място на действието е многонационалният град Печ, където съжителстват различни култури и светогледи. Авторът е изобразил един пъстър човешки свят, пропит със знанието, натрупано от всички уседнали в пресечната точка на неговия град етноси. Героите му са буйни и непокорни, затънали в грехове и интриги, и се опитват да оцелеят в един труден и жесток исторически момент.

В текста се усеща духът на източната литература, на „Хиляда и една нощ“. Със създаването на равноправни светове Виктор Хорват не само застъпва една от основните теми на европейската култура – за толерантността, но и дава модел за съжителство сред едно многообразие от гледища, така актуално за света, в който живеем днес.

(откъс)

Възлюблено мое дете на децата ми! Представям си как разтваряш тази книга, облегнато на бухнали възглавия, сред килими, които покриват стените на стаята ти, край хубав огън, отпивайки гореща напитка. За тебе пиша, чети със сърцето си!

Аз не обичам да чета, и да пиша не обичам. Обичах чистокръвни айгъри, обичах да втъквам пера в стрелата си, да грабя, да дебна от засада, обичах красиви жени и машини; вълнуваше ме още как мога от десет метра да улуча с боздуган човек в челото. Ала сега пиша, за да заглуша най-сетне стихиите в себе си и да съхраня за теб някое и друго цветно камъче от огромната мозайка на нашия златен век, преди пепелта да е покрила всичко.

Когато държиш моята приказка в ръце (ако Аллах пожелае да я държиш в ръцете си), аз, Иса, син на Юсуф, от векове ще бъда пак мъртъв. Точно както съм бил мъртъв и преди раждането си. Защото живеем в много късни времена, приятелю! Пиша тези редове в година 1007 от егира или – според както я пресмятат кръстолюбците - в 1599 година от рождението на пророка Исус (късмет да го споходи в нозете на Аллах!). Вече съм много стар. 

Пиша ти за щастливите времена, когато хората сбъдваха с молитви мечтите си още на земята, а с вълшебствата си създаваха опасни чудеса.

Някога имаше мир, а сега е война. Някога беше лято, а сега е зима. Някога мечтаех за война и Аллах даде война, сега желая мир, и ето, Аллах не дава. Армии бродят по калните пътища на севера и на юга, на изтока и на запада, пълководци пращат на своите господари балсамираните глави на враговете си, появили са се пъклени, невиждани гърмящи машини и поганските исполини на цял Френгистан са тръгнали срещу нас. Валонци, немци, френци, казаци е натирил срещу нас Сатаната; дори и в Печ се страхуваме от канижаните, дето обикалят из обвитите в дим села, носят се страшни вести откъм Буда, която устоя на ужасната обсада, ала когато управителят на будайския вилает, неговият смел бранител, излязъл с коня си от нарешетения от куршумите град и видял смазаната от мор, опустошена провинция, се разтърсил от плач.

Живеем в зло време, ала ти, читателю мой, ще се наслаждаваш в мир на историите ми; тогава вярата ще е установила мира в царствата по цялото земно кълбо. Да даде Аллах, час по-скоро! Той прави каквото пожелае.  

Весел да си, ефенди, защото който и да си, в което и царство Божие да живееш, със сигурност си мюсюлманин, както предсказва 110 сура от Светия Коран:

Победата

Когато с подкрепата на Аллах 

дойде победата и видиш как тълпи 

от хора следват вярата, 

прославяй своя Господ 

и Го моли за опрощение! 

Той винаги приема покаянието.

Добре ще се позабавляваме! И вятър да вие в тая сурова провинция, и буря да стене, аз ще разказвам за пролетта, за веселото изначалие, после за лятото, за сладостния плод на зрялото време, за щастието и красотата, за младостта, творчеството и приключенията.

Ще ти разкажа юношеството на света, историята на моите деди, както съм я чул от моята дойка Халима; великите войни и историята на моето раждане, детството ми, както съм го чул от нашия слуга Сейфи, и други чудни неща, които помня с моя си ум; страшни са те, ала един полъх от Рая ги прави мили за мен – млад съм бил, всяко начало е младо. Миналото открай време ми е свидно, макар да зная, че съм бил жесток и пълен с бесове, ала вече съм се отърсил от злото. Мир нам! Амин!

 

♦  ♦  ♦

Виктор Хорват (1962, Печ) е унгарски писател, преводач на художествена литература. Завършва литература и езикознание в Печкия университет „Янус Панониус“. Работи като журналист, преподавател, организатор на културни събития. От 2002 г. преподава „Теория на литературата“ и „История на формите“ в Печкия университет, а от 2015 г. води курс по писане и превод на поезия и проза в Католическия университет „Петер Пазман“ и Реформатския университет „Гашпар Кароли“. Публикува разкази, преводи на средновековна поезия, романи и научни изследвания. Превежда от английски, немски и испански език. Първият му роман „През“ излиза през 2004 г. Най-големият литературен успех му донася публикуваният през 2009 г. роман „Турско огледало“, за който получава Наградата за литература на Европейския съюз (2012). Други негови книги са „Лешникотрошачката“ (роман, 2011), „Малкият колапс“ (роман, 2012), „Контрареволюция на стиха“ (методология, 2014), „Мьобион“ (роман, 2015) и др.