Удавниците (Е-книга)

Авторката на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ Дженифър Макмеън с първа книга на български език

Отвори очи, мъртвите не се страхуват от нищо...

„Удавниците“ е изключително написана динамична мистерия, която създава усещане за уютна класическа призрачна история, пропита с копнежи и съжаления.“, Booklist

2019 г.

Когато социалната работничка Джакс се прибира от работа, заварва няколко пропуснати обаждания от сестра си Лекси. Джакс подозира, че тя отново е изпаднала в някой от маниакалните си епизоди, и затова пренебрегва неспирните ѝ опити да се свърже. Но на следващия ден разбира, че сестра ѝ е мъртва – удавила се е в басейна в имението на баба им. Джакс пристига в „Спароу крест“, за да погребе сестра си и да прегледа вещите ѝ, и открива, че Лекси е разследвала историята на семейството и имота им. И колкото по-дълбоко се заравя в записките на сестра си, толкова по-тъмни тайни изплуват от миналото.

1929 г.

Трийсет и седем годишната Етел Монро наскоро се е омъжила и отчаяно иска дете. В опит да я разсее, съпругът ѝ я отвежда на почивка в най-новия и модерен хотел с естествени извори във Върмонт. Още с пристигането, Етел научава слуховете за свръхестествените способности на изворната вода: тя сбъдва желания. Етел обаче няма как да знае, че изворът отнема също толкова, колкото и дава.

Дженифър Макмеън е автор на десет романа, последният от които е „Удавниците“. Тя е писала за духове, серийни убийци, шейпшифтъри, а вече и за ужасяващ изворен басейн.

Вълнува я писането за необиснимото, за тъмните сили, за страховете, които ни държат будни през нощта, за начина, по който миналото винаги преследва настоящето. Споделя, че докато е учила „Творческо писане“ в колежа, всички ѝ повтаряли: Пиши за това, което познаваш. Но през годините е успяла да развие собствена мантра, според която живее и твори. Тя е изписана дори в татуировка на китката ѝ: Пиши за това, което те плаши.

Живее във Върмонт (в стара викторианска къща на хълм, от която те побиват тръпки) с партньорката си Дреа и дъщеря им Зела. Когато не пише, се отдава на изучаване на мрачните върмонтски гори и издирването на обладани места – истински и въображаеми.