Завръщането на Буда

Човек, способен да съхрани в най-висша степен човешкото у себе си при съкрушителни житейски обстоятелства, да опише крайно тежкия си жизнен опит с изящен и чист език – такъв е образът на почти идентичния с автора герой-разказвач в произведенията на Газданов. В „Завръщането на Буда“ (1949) той е студент-емигрант в Париж, който изживява невероятни, силно променени състояния на съзнанието и се среща с различни аспекти на своята индивидуалност.

И докато преминава през множество екстремни ситуации в този процес на самопознание и самостоятелно търсене на смисъл, се осъществява неговото духовно прераждане. Романът е трудно определим в жанрово отношение. По структура е почти криминален, но и феноменологичен, и екзистенциален, доколкото сюжетните му линии протичат паралелно в субективното и социално пространство на героя.

Гайто Газданов (1903 – 1971) е един от най-ярките и значими представители на руската емигрантска литература. Напуснал Русия седемнайсетгодишен и живял до смъртта си в изгнание, той съзрява и се утвърждава като писател със собствен различим стил и чисто газдановско художествено-философско осмисляне на вечните въпроси за доброто и злото, за смисъла на живота, за това кои сме ние и защо сме на този свят, отговор на които дава с творчеството си всеки истински художник.