Насаме с магическия реализъм на Борхес

Днес се навършват 117 години от рождението на Борхес и всички негови лабиринти, огледала, библиотеки, мечти, фантазии, религия, философия, епистемология. С него започна любовта ми към философската литература и  никога няма да приключи до там. Отново заради него, защото той те учи да търсиш и никога да не спираш.

Открих го с емблeмaтичните „Измиcлици“ (Fіссіоnеѕ), които са неговият ключ към това  вратата на публичното да се отвори и светът ни да знае за него, да бъде погълнат с удоволствие от читателите, а гениалните му идеи никога да не се превръщат в нещо предъвкано и изцедено от смисъл, защото измислиците са вечни, като създателите си. Преди тях Борхес е почти неизвестен извън литературните кръгове в Буенос Айрес, където е роден на паметния 24 август през 1899 г.

Като момче пише поезия, улавя същината, като най-ярката нотка на силен парфюм. Младият Борхес в своите тийнейджърски години може да се обрисува с характер формиран чрез тихи, продължителни часове в библиотеките, които посещава, и пътувания до места като Женева и Испания. Библиотеката се превръща в негова любима, а той в неин библиотекар. Действително Борхес става директор на Biblioteca Nacional в Буенос Айрес. До 1930 година публикува  шест книги: три от поезия и три колекции от есета. След това се появяват по-зрелите му хитроумия.

Не мога да анализирам творбите му, защото е тежка и невъзможна задача. Когато четеш Борхес, трябва да останеш насаме с него и магическия му реализъм, защото с всеки следващ ред разбираш, че той може да се превъплъщава във всеки, който е прочел, да бъде дори по-добър от него. С всяка следваща страница усещаш колко повече присъствие заживява в тишината около теб, защото всеки писател създава свои предшественици, както той би казал, а „неговата работа променя представата ни за миналото, тъй като тя ще се промени в бъдеще.“

Влиянията при Борхес са безкрайна плетеница – от Пол Валери до Артур Шопенхауер, от Данте до Беоулф. Той превежда Уолт Уитман, Едгар Алън По, Джеймс Джойс, Уилям Фокнър, Вирджиния Улф, Андре Жид, Франц Кафка и епични поеми от староанглийски и старонорвежки. В по-съществените си интервюта споменава любовта си към това да открива нови стилове на писане, нови езици и чрез тях да се докосва до магията на метафорите, които се губят при превода, при незнанието, при опита да опишеш измислица, която не си обхванал напълно. Възхищава се на Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън, Луис Карол, Джоузеф Конрад и историите на Хенри Джеймс и Ларднър. Всеки от тях изплува в късите му разкази, чието продължение се удължава подобно на ремонт, който преформулира мислите ти.

Да четеш Хорхе Луис Борхес за първи път е като откриването на нова буква в азбуката, нов звук в музикален мащаб, нов език и свят изобщо. Творбите му могат да се определят като мост между есе и разказ. Те са измислици, пълни с шеги и езотерика, историография и язвителни бележки под линия. Силни, кратки, често с рязко начало и фатален край. Борхес ни потапя в лабиринти,  огледала, образи, детективски истории и шахматни приключения. Създава комплексни интелектуални пейзажи с иронични оттенъци. Той представя най-фантастичните сцени с прости думи, съблазнява мислите ни и ги разклонява по пътя на безкрая, растящ в градините на въображението ни.

Наричан е бащата на латиноамериканския роман, без който работата на  автори като Марио Варгас Льоса, Гийермо Кабрера Инфанте, Габриел Гарсия Маркес и Карлос Фуентес не би била възможна, тъй като неговото влияние над латиноамериканската  и литература изобщо е феноменално. Въздействието и ефектът, които той постига, е с такива мащаби, че е трудно да се назове основен съвременен писател, който не е бил докоснат от него. Пускам те в дълбините му с неговите…

Измислици или Ficciones (Борхес)

Повечето от разказите му в действителност са от пет до дванадесет страници и всички имат бароково качество – написани с пищни и сложни езикови форми, перфекционизъм към декорацията на детайлите и монументална възхита. Безкрайни препратки към  древни, архаични, езотерични и класическите източници.

Седемнадесет късчета вселени във Ficciones демонстрират вихъра на гения, който притежава  Борхес. Частици от него, които отразяват с точност силата на интелект и изобретателност,  ирония, скептицизъм и фантазия, които няма при друг с такава мощ. Пътуванията с него винаги са с убедително начало. Моменти на странно усещане, неочакван обрат сред постоянно резониращи във величините и дълбочините си области. Влизаме с гръмове и трясъци в страшната сфера на бездна на Паскал, сюрреалистичен лабиринт построен в границите на книги и неговата запазена иконография – лайтмотивът на вечното завръщане. Когато прегърнеш световете в Ficciones, скачаш в съзнанието на Хорхе Луис Борхес, където се намира не само това, което е между рай и ад, а новите им концепции, които те не познават. Метафорите му са предизвикателство облечено с думи, токчетата на изреченията тракат по улиците на съзнанието ни, неговите истории се превръщат в безценен учител и любовник.

Специални насоки към „Кръглите развалини“ – в безкрайните кръгове разказвачът заплита копнежите на въображаемото в реалността, моделира непоследователните шеметни материи, които съставят целите, а се наричат мечти. Важният урок е, че несравнимото безумие и унижение е човек да се превърне  в проекция на мечтите на друг човек.   Да заблужди въображението си, че развива своята реалност, която е роб на инструкции или е част от сънищата на нечие чуждо и по-висше съзнание. Всичко при Бохрес е възможно, особено при „Лотарията във Вавилон“

Там разсъждения за властта, шансове, игри, логика, симетрия, времето, нула и безкрайност, както и собственото съществуване на разказващия са вечни хипотези, способни да шлифоват откритите истини за теб самия. Ако лотарията е засилване на шанс, периодична инфузия на хаос в космоса, не би ли било желателно за шансове да въведат всички етапи от лотарията, а не само в чертежа? В края на историята се предлагат  алтернативи, които дори Дявол не е успял да предложи, за да спечели нечия душа.

Алефът (Борхес)

Моето следващо предложение, което да имате, а не то вас. Алефът – книга, изпълнена с философски пъзели и свръхестествени изненади, тези истории съдържат някои от най-внушителните образи и реализират напълно човешкото и героят в абсолютните смисли на  Борхес. Тайнствения му поглед отваря очите ни за вътрешната обвивка на съзнанието, което не познава покаяние. Нацистите са студени хора, а с всяка хладна плесница любопитството ти за още ще нараства като рана, която трябва да се зашие с добротата на следващия персонаж, копнеещ да бъде открит. Сблъсъците продължават с един затвор, свещеник на маите, фанатични християнски теолози, една жена, която предприема заговор  за отмъщение на баща си  и мъж в очакване на убиец, който да нагости в дома си в Буенос Айрес. Съдържанието отново е натрапчиво и изпълнено с кратки шедьоври на литературното въображение и личната идентичност.

Bcичĸo тoвa ca paзни иcтopии, които са станали част от личния живот на Борхес или на други хора около него, трети вероятно биха могли да се случат в тази или някоя друга вселена, а четвърти,  вярвам, че много е искал да се получат, щом толкова се е връщал към тях или те към него. Всички негови измислици са неговата цялостна иcтopия, нашата история, която в своя край прилича на измислица. Една измислена измислица, която няма да се върне, няма доказателства, но е прекрасна, скъпа за нас и на която искаме или не отдаваме живота си.

И нещо много специално за теб от него, с което бих искала да завърша:

„Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. В крайна сметка животът не се ръководи от волята или намеренията ни.

Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни.

Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти мога да се сбъднат – ако имаме куражa да ги преследваме. Именно това е, което прави живота интересен, а именно възможността да осъществиш мечтите си.

Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…“  Хорхе Луис Борхес