След Метро 2033 Дмитрий Глуховски придоби култов статус, дори и след като продължението Метро 2034 според мнозина, включително мен, да бе една голяма пуцаница без особен смисъл. На руски вече излезе „Метро 2035“, но за него ще почакаме до догодина. Сега у нас обаче идва нещо голямо от руския фантаст и не мисля, че кой да е фен ще го пропусне – Бъдеще е мащабна антиутопия (688 страници), в която цивилизацията не е разрушена, а процъфтява… но на тежка цена.
След около пет века безсмъртието е вече реалност, комбинирано с вечна младост, както си е редно. Като следствие обществото се е поразмножило – Европа им 120 милиарда население, което живее в плътно изградени огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността. Съществува строг контрол над раждаемостта – условието да имаш дете е да се откажеш от безсмъртието и да бъдеш инжектиран със серум за ускорено стареене, който за десетина години те свършва. Разбира се, не са малко хората, които се опитват да избегнат тая участ и все пак да родят и отгледат тайно дете. Те се оказват на прицела на Безсмъртните – военизирана организация (напомняше ми на тези от филма „Еквилибриум“) от скрити зад маски щурмоваци, които откриват и наказват нарушителит на място. Децата се отнемат и се предават в приюти, откъдето излизането е невъзможно чак до пълнолетие и след пълна и щателна промивка на мозъка.
Ян е Безсмъртен. Отгледан е в интернат, един от онези е, чиито родители са се опитали да измамят системата. Там е подложен на издевателства, които бегло напомнят на обучението в Играта на Ендър. Сега е доволна бурмичка от системата, прилага закона и е сигурен, че той и неговите другари са последната преграда през хаоса, който би настъпил, ако всички се размножават безконтролно като животни. Знае, че в Русия е различно, че там само елитът е безсмъртен, а другите мрат като мухи, знае, че в Америките с много труд всеки може да си купи безсмъртие. Той обаче е защитник на Европа, където всеки има право да живее вечно, но не и да има дете. Изключение прави Барселона, която се е превърнала в огромно гето, населено с десетки милиони бежанци (там са и последните жители на Индия и Пакистан, унищожени сред разменени ядрени удари).
Той получава неочаквано внимание от един от най-богатите хора в света, който живее на върха на една от кулите, където си има изграден собствен плаж и малко море – нещо немислимо за почти всички хора, живеещи в килийки от по няколко квадратни метра. Ян постепенно осъзнава, че някой направлява живота му, но няма нищо напротив – отваря му се шанс да получи мечтаната кариера. Но цената, която трябва да плати, се оказва доста висока, особено след като малко по малко започва да разкрива истините, скрити за фалшивия блясък на огромните кули и безсмъртието.
В Бъдеще Дмитрий Глуховски изгражда сюжет, който както заема детайли от гръцките митове, от Библията и от класически антиутопии като 1984 на Оруел и Прекрасният нов свят на Хъксли, така и обследва нови територии на вероятното развитие на човечеството – точно каквото сериозната социална фантастика трябва да прави. Мисля, че Бъдеще е малко прекалено раздута като количество страници, но качеството на сюжета компенсира. Поздравявам за свършената работа преводача Васил Велчев, както и Живко Петров за изумителната корица.
Остави коментар