Никой не се спасява сам (изд. „Колибри“) на Маргарет Мацантини е роман за проваления брак, за двама души, които „стават просто това, което са“ и слепи за собствените си грешки, могат единствено да нараняват. Тъжна, стряскаща история за обреченото щастие и за невъзможността да се справиш. История за след мечтаното „и заживели щастливо“. Изобщо какво е щастието? В какво се измерва и колко трае?
След еуфорията от прераждащата любов Делия и Гае усещат живота като гигантска измама: купища смешни самозаблуди, изхабени надежди, комплекси, които взимат превес и почват да ръководят действията. Двамата изпитват всичко, което не са искали да чувстват, и разбират много неща, които никога не са искали да разберат.
Реалността се оказва по-силна и по-жестока от любовта. Създава жена, която от нищо не е доволна, и мъж, който е намразил дома си.
Съдържание:
Какво искаше от него?
Всичко. Чисто и просто всичко. И това беше истинската ѝ грешка. Да се затвори само в една любов и да иска всичко от нея. Просто защото от всичко имаш нужда. Да се научиш на всичко отначало, да ходиш да се обличаш, да правиш любов. И бяха си дали всичко, бяха се научили взаимно. Един нов съвместен живот, създаден от две мокри и несигурни същества, като две новородени жребчета, които се надигат на крака и се опитват да се задържат.
Те обаче не се справиха. Беше трудно да се приеме.
Двамата вървят напред, живеят живота си. Понякога се чувстват принудени да правят абсурдни неща, превръщат се в други хора или просто изваждат на показ същността си, но винаги нещо им липсва, хванати в капана на безумния свят. Няма го третия, който да ги побутне в правилния път и да ги спаси. Или може бе се появява накрая, но с неочаквано послание…
Защо да приемеш провала е толкова трудно? Могат ли просто да обвинят времето, в което живеят?
Кога е отминал точният момент за раздяла? Кога злото пуска корените си най-надълбоко? И децата причина ли са да остане семейството заедно – в омраза и лъжи, но все пак заедно? С какво наследство са обременени и какво ще завещаят?
Това са въпросите, които Мацантини поставя пред героите си. Те ще дадат своите отговори, но винаги ще се чудят дали са били прави, или са пропуснали възможностите си за общо щастие.
„Никой не се спасява сам“ ще ви предизвика на размисъл. Честно и откровено да поговорите със себе си – за важното в живота, за семейството, за звяра във всеки човек. Книгата не е леко четиво, не е с щастлив край, в който влюбените осъзнават колко са сбъркали, но носи своя смирен оптимизъм.
Автор: Цветомира Дукова, AzCheta.com
Остави коментар