Най-интересните книги от юни и август

Навлизаме вече в есента и силните заглавия започват да се сипят – по традиция това започва от август, а ето какво може да сте пропуснали в отпускарските дни:

Моята прекрасна книжарничка – Петра Хартлиб

Моята прекрасна книжарничка е изпълнена с много труд, с много лишения в материален и емоционален смисъл, със сложни решения за отглеждането на децата, за наемането на нови служители, за постоянната несигурност всъщност на печалба ли си, или едва връзваш двата края. Но това е и роман изобщо за книжарския занаят, а Петра разказва прямо и без излишен патос за различните му страни – зарежданията с книги, проблема с пространството, очакванията на клиентите, битките с Amazon, литературните четения, срещите с писатели, панаира във Франкфурт…

Геном – Сергей Лукяненко

Геном всъщност е криминален роман и умерена пародия на космическа опера. Лекотата, с която пише Лукяненко, е позната на феновете, но той хич не си дава зор с развитието на сюжета – забележително е как само събирането на екипажа на кораба ПРЕДИ началото на приключението заема почти половината книга, но това не се усеща хич. За тези двеста и нещо страници научаваме доста за обществото от бъдещето – например разделението на спецове и натурални, вторите са на по-ниско обществено равнище и като цяло не се считат за равностойни. Интересно е описана масовата ксеонофобия и ширещата се идея за величието на човешката раса, докарана до фанатичност на планетата Абанос, която се милитаризира до крайност за война с всички извънземни и която в крайна сметка е силом покорена и поставена под карантина от сили на другите човешки планети, за да се съхрани мирът в галактиката.

Тангото на Старата гвардия – Артуро Перес-Реверте

Танго, политика, шах. И любов, разточително количество объркваща любов, минаваща през драматични пикове и спадове, гарнирана с толкова много еротика, витаеща далеч преди първата целувка, преди първото интимно докосване, преди първия акт на взаимна наслада. В Тангото на Старата гвардия Артуро Перес-Реверте прави майсторско показно как се създава чувствена интрига за едва няколко десетки страници – на пътуващ през океана параход, където красива богаташка попада в ръцете на виртуозния танцьор Макс (не, не си представяйте Патрик Суейзи, моля ви). Красив, изискан, несравнимо обаятелен, той крие зад съвършените си маниери мизерно минало и амбиции за по-добро бъдеще, което включва елегантно преразпределяне на материалните блага от богатите към бедните, по възможност без да бъде хванат. И макар в Меча да го привлича скъпата ѝ огърлица, то в крайна сметка откраднат ще бъде целият му живот.

Подчинение – Мишел Уелбек

Уелбек прави обоснована прогноза въз основа на социално-демографските трендове, че политическата система на Франция (и като цяло на западните демократични общества) може да изтика на власт умерен ислямски политик с необходимия чар и дар слово, който да акцентира на традиционни ценности и да привлече на своя страна гласоподаватели от други вероизповедания. И това не е катастрофа – в Подчинение държавата не рухва, поне не във времевия обхват, който романът покрива. Просто отстъпва – училищата и университетите се ислямизират, щедро спонсорирани от нефтените олигархии, жените се оказват (със задоволство?) отново на заден план, смъкнали от плещите си нуждата да са по-добри от мъжете и да се борят всеки миг от живота си, а силният пол открива удобството да си част от патриархално общество, в което финансовата стабилност ти гарантира не само сексуално разнообразие, но и по-важното: емоционални отдушници в лицето на жени, които не са съперници, а са любящи, грижовни и отдадени на това да се грижат за своите съпрузи.

Папагалите от площад Арецо – Ерик-Еманюел Шмит

Папагалите от площад Арецо е различна от Любовен еликсир, най-малкото с дължината си – пространни 650 страници, на които пърхат пъстроцветни и кривоклюнести папагали, а хората са по-невъздържани, по-кресливи, по-необуздани от тях. Живеещите в центъра на Брюксел са жужащ кошер от емоции, от скрити желания, от щения, които не могат да бъдат извадени наяве – и всичко си тече бавно, по реда си, скрито-покрито, толкова различно от света на социалните мрежи и папаращината, който приемаме за даденост. В тази подредена, аристократична и ясно йерархизирана общност положението се променя, когато няколко души получават еднотипна бележка със следния текст:

“С тази бележка само ти обръщам внимание, че те обичам. Подпис: знаеш кой.”

Тази бележка става катализатор на промени, които вихрено обръщат живота на получателите им – някои литват, други се сгромолясват.

Разбойници – под редакцията на Джордж Р. Р. Мартин и Гарднър Дозоа

Разбойници е солидна тухла здрави приключения, която се чете дълго, аз поне ѝ дадох 2 седмици по малко, за да не смесвам авторите. Те наистина са много различни и само прокараната нишка за герои, които не се съобразяват с правилата (като че в литературата има други интересни, с малки изключения) може да ги свърже. Този път, за разлика от в Старият Марс, признавам добрата селекция на Мартин и Дозоа, но към първия определено имам претенция, че може да престане да баламосва с кратки легендарни биографии в рамките на Вестерос, а да покаже малко оригиналност поне заради факта, че е най-популярният жанров автор в света. Иначе бих искал да видя в подобен сборник разкази от Брандън Сандерсън например, само той ми липсва от големите в момента.