Да надникнем в „Дракула“ на Deja Book

„Да напишеш книга е приключение. Отначало това е само прекарване на времето. После книгата става ваша любовница, после — ваш господар. Накрая тя се превръща във ваш тиран; и в момента, в който вие вече приемате робството, убивате чудовището и хвърляте трупа му на публиката“.

-Уинстън Чърчил

The_Best_HD_HQ_Hi-Res_Wallpapers_Collection_-_Fantasy_Art_by_tonyx__1300_pictures-82.jpg_ffg_fury_dracula_cover

   На днешната дата през 1897 г. излиза първото издание на несравнимия и недостижим „Дракула“ на Брам Стокър! Вероятно сега е моментът да видим какво има между двете ѝ твърди корици, докато чудовището вече жъне нови жертви… да, мисълта на Чърчил е хубава, но „Дракула“ на ирландеца Брам Стокър има малко по-опак характер.

Пълно издание

И така, книгата е пред нас. Може би сте попадали на онова старо издание със същото заглавие от 1991 г. и неговите две препечатки от 2002 и 2009 г. Ако отговорът е „да“, то тогава вероятно първото нещо, което ще ви направи впечатление, е обемът. Не трябва да ви учудва, че новото издание приближава 500 страници. Малката тайна е, че старото възпроизвежда романа само на 1/3 от повествованието и то в авторизиран вариант, който в по-голямата си част е преразказ.

Нека обаче да разтворим корицата баааавно и внимателно. Чакайте, чакайте, не бързайте. Бавно и внимателно…

След няколко страници съдържание и посвещението от автора ни посреща предговор, посветен на готиката, значението на книгата и живота на автора, от който всеки незапознат читател може да научи някои любопитни подробности за литературната епоха от края на XIX в., предхождащите я няколко века и последвалата вампирска еуфория, която не стихва вече повече от столетие.

16351076673_a77b5d1592_b

Да продължим нататък…

Странирането

Ако сте разлиствали оригиналното първо издание от 1897 г., издадено в Лондон от „Констъбъл & Робинсън“, със сигурност ще забележите, че странирането на „Дракула“ от Deja Book е съобразено изцяло с него. Брам Стокър е бил толкова обсебен от тази книга, че е държал на всяка запетая. Ние уважихме волята му и единственото, което си спестихме, са малобройните печатни грешки в първото издание.

Бележките

И все пак има една разлика… ако ви се струва, че текстът е обсипан с дребни числа, не се лъжете. Хайде, разлистете… няма нужда да броите, последното число е 502. Това са номерата на бележките под линия. Те са дело на преводача Слави Ганев и са резултат на продължително проучване, протекло близо две години. Той ни сподели, че най-полезни за направата им и разбирането на цялостния текст са се оказали предварителните бележки в дневника на самия Стокър, където авторът е записвал всичките си планове за книгата и много от необичайните за книжовната реч думи и изрази, които е използвал. Освен тях от голяма полза са му били трудовете на редица изтъкнати стокъроведи и биографи като: Барбара Бродман, Барбара Белфорд, Елизабет Милър, Гейбриъл Рони, Ноел Монтаг, Карл Дейвидсън, Дейвид Глоувър, Рик Съдърленд… след още няколко минути изброяване той започва да ни споменава имена на специалисти по медицина, икономика, корабоплаване, право, римска история и дори богословие, чиито книги и статии са му свършили работа… Да, способен е да отегчи всеки.

Първата група бележки обяснява непонятното за съвременния читател. Те са и най-необходими. Без тях някои сцени в книгата щяха да останат неразбираеми. Всъщност те са именно това, което липсва в много издания на „Дракула“. Често преводачите, водени от някакво желание да избегнат поясненията под линия, умишлено изкривяват текста, заменят думи и цели изречения. Това е единственият начин бележките от този вид да бъдат избегнати. От такива проблеми страдат много чужди издания. Ние проверихме специално в Русия и Испания, за да се уверим в това. Поясненията от тази група ще ви обяснят (в случай, че не сте наясно) какво са „спермацет“, „ланцет“, „кобъл“, „хандщпрунг“, „хлапаво колело“, „paprika hendl“, „hetman“ и др.

Втората група са онези, които препращат към други произведения. Стокър е бил управител на театър и известен театрален критик. Цитатите от Уилям Шекспир, Бенджамин Дизраели, Джордж Байрон, Готфрид Бюргер, С. Т. Колридж и много други съвсем не са чужди на автора. Разбира се, той не е посочвал източниците си, но в новото издание на български език това е направено за улеснение на читателя.

Третата група се спира на критиката и анализите. В някои страни „Дракула“ е истинска наука, на която са се посветили стотици изследователи и университетски преподаватели. Тук е отдадено дължимото на техните трудове и академични занимания. Бил ли е Стокър славянофоб? А последовател на псевдонауки като физиогномиката и спиритуализма? Какви са пътищата на неговото вдъхновение? Женомразец или феминист? Има ли код в „Дракула“? Всички тези въпроси и много други получават отговорите си чрез бележките.

04stoker

Накрая е отдадено дължимото и на Негово Величество Автора с редица биографични данни, които свързват личните му преживявания с онези на героите. Там читателят ще научи кои кръчми Стокър е обичал да посещава… заедно със своя добър приятел Чарлз Дикенс, с кой известен писател си е оспорвал сърцето на една и съща жена, и прототипът на кой герой е самият автор.

Говорите

Стокър е използвал един интересен похват. „Дракула“ е епистоларен роман, изграден от множество дневници, паметни бележки, телеграми, писма, дори фонографски записи. Водят ги самите герои с всички странности в речта си. Джонатан Харкър е възпитан, многословен и сдържан. За разлика от него Куинси Морис е общителен, със склонност да употребява жаргон и да не изговаря напълно думите. Дракула предпочита архаизми и конструкции, които носят специфична… „интонация“. Холандецът проф. ван Хелзинг не владее добре езика, поради което изпуска множествени числа, бърка родове, времена и предлози, използва обратен словоред… може би оттук е вдъхновена идеята за учителя Йода, само дето ван Хелзинг е истинска езикова трагедия в сравнение със симпатичния зелен джедай. Ах, и да не пропуснем и няколко разговора, които се водят отчасти на старошотландски, отчасти на диалекти от фъфлещи пияници или старци…

В много издания тази проблемна реч на героите бива „изправяна“ от преводачите и редакторите. Да, това прави нещата по-лесни за тях, но и разваля автентичния вид на произведението. Героите се обезличават. Нещо специфично за тях бива изтрито. Но бъдете спокойни! Старошотландският, диалектите, усуканите думи на пияниците при нас са на почит и са намерили своя български еквиваленти в изданието на Deja Book.

Заблудите

„Дракула“ е преекспонирана многократно в киното. Заслуги за много от попкултурните клишета и всеобщи заблуди сред публиката имат и историческите събития, преначертали картата на Европа след Първата и Втората световна война. Някои от вас сигурно ще останат учудени, че Дракула не спи в ковчег, не носи високи яки, не се облича в червено, не е румънец и не е Влад III Набучвача, че малкото име на ван Хелзинг се произнася „Абрахам“, а не „Ейбрахам“, че Мина не е дъщеря на д-р Сюърд и какво ли още не. Много от историята „зад“ произведението и заблудите около нея са отразени в многобройните бележки.

nb9OvxmcxTAdw5VyeIdyJfyrccj

Игри на думи

Две от любимите занимания на Стокър в свободното му време са били криптографията и тайните послания. В книгата си той намесва поне няколко игри на думи. За някои изследователите знаят, за други – не. В новото българско издание те не са пропуснати, но може би читателят ще открие още.

Приложенията

Стигнахме до последните страници, те са отредени на две кратки приложения. Когато Стокър представя за пръв път ръкописа на „Дракула“ на издателите си, той е малко по-дълъг от финалната версия на романа. Причината е в редакторите, които решават да съкратят текста, като премахнат първата глава, и да променят номерацията на останалите. Две години след смъртта на автора тази първа глава се превръща в разказа „Гостът на Дракула“. Бележките под линия описват различните връзки между двете произведения, които са оцелели след редакцията.

Второто приложение е интервю със Стокър, взето от известната журналистка Джейн Стодърт през 1897 г., в което авторът споделя някои интересни подробности за романа.

Е, това е засега – дано разходката из литературните покои на „Дракула“ ви е харесала!