Май бе панаирен месец, което автоматично го поставя сред тези, в които чета по-малко, повече работя по книгите, които трябва да се издадат… но пък натрупвам купчини нови, които в летните месеци ще ми носят радост. Затова и препоръките са по-малко, но пък какви:
„Кутия за птици” – Джош Малерман
“Кутия за птици” на Джош Малерман е от ония страховити шедьоври, които те стискат за гърлото и не те пускат от началото до края. Книгата описва стегнато и сдържано рухването на човешката цивилизация след срещата с нещо непонятно и влудяващо, което обърква човешкия мозък. Всичко започва внезапно, без предупреждение. Ту тук, ту там хора полудяват и атакуват околните или посягат на себе си по особено жесток начин. Винаги жадните за подобни жестокости медии раздухват истерията по обичайния си маниер, но нездравото любопитство постепенно прераства в паника – опасността е безплътна, неразбираема, без логика и възможност за защита от нея. Хората виждат нещо там, навън, и губят здравия си разум. Цивилизацията бързо се разпада, хората се заключват в домовете си, покриват прозорците, излизат навън само в краен случай… но е вече твърде късно.
„Богат, беден” – Ъруин Шоу
За „Богат, беден“ не писах обичайно ревю, нямаше смисъл – една от вечните класики, това е книга, която ми повлия много силно като млад и която съм чел много пъти. Новото издание е с твърди корици и качествена хартия, това е важно, за да издържа именно на такова „изпитание“ – да минава от ръка на ръка и никога да не седи просто кротко на рафта.
„Остриетата на Кардинала” – Пиер Певел
Вместо с четиримата смели мускетари, защитаващи краля от козните на Ришельо и гвардейците, тук главни герои са легендарна група воини с изключителни качества, наричани Остриетата на Кардинала заради умението да се справят с невъзможни мисии. Преди години те са били разпуснати след предателство при важна обсада, но сега някогашният им предводител Ла Фарг е привикан при кардинала и му е наредено да събере отново хората си. Почти половината книга е посветена на приключенията на всеки от тях към този момент, Певел им изгражда колоритни биографии, в които героичното е на заден план. Всеки от Остриетата носи своето минало, успехите и провалите, вкопчил се е в своята лична битка, но при повика на дълга всички до един се отзовават. Възложената им мисия е привидно банална, но зад нея се крие поредният рунд от вековното противопоставяне между Франция и Испания, а и между магьоснически орден и човешкия род изобщо.
„Легенди за страстта” – Джим Харисън
Три много мъжки творби са събрани зад тая уестърн-корица. Вероятно повечето хора ще се присетят за филма, аз лично не съм го гледал и четох с чист ум – и мисля, че “Легенди за страстта” е силна, но следващата повест – “Мъст”, е дваж по-силна според мен. Третата – “Човекът, който се отказа от своето име” – ми допадна пък с вглъбеността си, с пространния вътрешен монолог, който само голям писател може да изгражда, без да досади, но Джим Харисън го прави с лекота. Затова и цялостно съм силно впечатлен от сборника, като реално единственото ми недоволство е от формата, не ми е удобен този и това си е, години наред това ме дразни и в българските издания на Тери Пратчет например.
Остави коментар