Нямах представа коя е авторката на Бухтичка Джули Мърфи и когато реших да доближа тази книга първото ми впечатление беше, че най-вероятно е блудкава история за тъгата на тинейджърка с наднормено тегло, която не прави нищо, за да промени положението в което е, но светът ѝ е виновен, че не я приема такава каквато е.
Очакванията ми от Бухтичка бяха разбити на пух и прах без да преувеличавам.
Бухтичка има тривиален сюжет, защото да – главната героиня е Уилоудийн, която е в гимназията, работи в местно заведение за бързо хранене в щата Тексас. Съответно майка й е кралица на красотата, която всяка година след спечеления конкурс „Мис Синя Лупина“ се пъха в роклята си и разбира се тя й стои перфектно. Освен това по някакъв фантастичен начин най-красивото момче в училище Бо започва да се влюбва в дебеланката Уил.
Обаче това съвсем не е фантастично, защото в моя живот се получи точно така и е още по-вероятно, когато този текст бъде публикуван и го споделя и отдолу да получа коментар от някогашното най-красиво момче в училище, което обърна внимание на пухкавата мен, а най-хубавото е, че и до днес останахме поне приятели.
Уилоудийн ме завладя, защото до голяма степен прилича на по-младата ми версия. Тя съвършено ясно знае какви са недостатъците ѝ и е един своеобразен боец за достойнство, който носи всеки излишен килограм с гордост, но в никакъв случай дразнеща и самовъзхваляваща се. Това я превръща в положителния персонаж, въпреки грешките, които допуска в отношенията с майка си, най-добрата си приятелка и… две момчета, които се борят за вниманието й.
И докато Уилоудийн не е красивият лебед, защото се е метнала на леля си Луси починала от наднормено тегло, то майка й е красавицата, която мечтае за дъщеря с перфектни мерки, която би я накарала само с това преимущество да се гордее.
В книгата са засегнати много дълбоки социални проблеми, като това например как се третира един пълен човек и как го третират останалите, заслужава ли да бъде обичан и харесван, въпреки че е несъвършен и много далеч отвъд нормата. Показват се „невидимите“ качества на съзряващия индивид, който се превръща в личност и наистина се опитва да се изгражда като характер.
Изумително зряло е представена темата за приятелството и невидимото усещане за отчуждение, което се забелязва от този, който е изоставян. Вярата, че добрите приятелства издържат на спадове и дефекти на растежа, превръща четивото в качествен материал за разсъждение върху собствените ни приятелства и това колко жилави или статични са.
Още по-задълбочено се разгръща проблемът и липсите в комуникацията и взаимността между майка-дъщеря, дефицитът на семейни ласки от родителското тяло, заменянето му с помощни средства или възможността положението да се подобри. Сцените на интимност между пухкавата Уилоудийн с главозамайващия Бо бяха с прецизен ритъм на невинна сладост и тотално успяха да ме върнат към спомените за първата целувка и незабравими трепети. Самоувереността е оръжието, което се възхвалява, а не наглото налагане на ценности.
В книгата има от всичко и е като една обилна вечеря с десерт, която обаче няма да тежи на стомаха ви, а ще накара сърцето да се сгрее, а на ум да си изречете „Да, нещата стоят точно по този начин, по дяволите!“
На моменти действително имах чувството, че някой е извадил думите от устата ми и ги е сложил в тази книжка, която поглъща в себе си особеностите на американската култура и актуално обсъждани промени в социален, интимен и семеен аспект, а през цялото това време наоколо се носи музиката на Доли Партън.
Няма място за разочарование, а времето за което може да се погълне съдържанието е отрицателно. Открих повече отколкото очаквах и съм убедена, че една Бухтичка е добър компас за всеки, който носи в себе си стилният пълнеж на една малка бухтичка или познава някой, който е такава.
Нека само да припомня, че бухтичките е възможно да се крият не само в женски тела, като това ще е предварителна храна за размисъл преди да разгърнете тази красива книга. Красива, защото корицата е стилен минимализъм побран в зашеметяваща хапка вкус.
Остави коментар