Рана Дасгупта идва вече няколко пъти в България, правейки ни съпричастни не просто на книгите му, но и на този космополитен дух, който витае около него – британец от индийски произход, който след завършването на елитни колежи в Англия и САЩ отива да живее в Делхи. Този дребничък симпатичен мъж е истински гражданин на света – а сборникът му „Токио: отменен“ свидетелства с лекота за това.
Когато прочетох за първи път книгата през лятото на 2011 г., се случи на морето, на бар с неограничена консумация на хубаво уиски – и това определено направи четенето на този сборник едно още по-приятно преживяване. Запечатало се е в мен как книгата опиваше повече от алкохола – и през нощта стоях буквално до изгрева, за да я завърша, ако и да знаех, че ме чака много работа на следващия ден. Тогава в блога написах това:
Рана Дасгупта няма граници за перото си, няма правила, които да спазва, няма стремеж да се хареса. Разказите му политват като пера, носени от вятъра – непредсказуеми, фантастични, никога не знаеш къде точно ще се приземят и дали изобщо някога ще го направят – те могат да летят и вечно!
Сега, три години по-късно, героите на тези разкази са още живи в мен, а това за мен е нужното свидетелство, че този сборник заслужава читателското внимание, което да го пренася през годините и търсенето му да не зависи от мода, нито да подлежи на забвение. Признавам, не харесах романа му „Соло“, но „Токио: отменен“ препоръчвам силно. И това лято ще си я препрочета, време е.
Остави коментар