Фейт е младо момиче, което живее в средата на Викторианската епоха и е въплъщение на всички „грехове“ на времето си. Тя е прекалено умна, смела, решителна и притежава живо въображение. Тази прекаленост в считаните за „мъжки дарби“ й създава единствено неприятности. За да се впише в нормите на обществото и времето, в което живее, Фейт трябва да се преструва на повърхностна и смирена млада дама. За да получи познание, трябва да бъде невежа; за да постигне целта си, трябва да върви по заобиколни трудни пътища. И, парадоксално, за да бъде себе си – трябва да лъже.
За добро или лошо, се оказва, че тя е много добра в лъжите, шпионирането и манипулирането.
Бащата на Фейт – Еразмус Съндърли, е свещеник, който изповядва високи морални норми, но успява да се забърка в грандиозен скандал, който компрометира научните му открития и застрашава семейството му. Еразмус попада в плен на страстта си към естествените науки и погазва всичко, което проповядва, за да получи отговор на въпроса, който е най-важен за него.
Подправяне, пускане на слухове, създаване на призраци, погубване на хора – баща и дъщеря правят едно и също, но двамата имат различни подбуди. Фейт се мъчи да спаси семейството си, а преподобният продава душата си на дявола, за да получи контрол върху абсолютното познание.
Но лъжите растат, порастват, усукват се и, подхранвани от невежеството, заживяват свой неконтролируем живот. Кога трябва да се сложи край? И може ли човек да спре лъжата, изречена веднъж?
Фейт тръгва по следите на убиеца на баща си и е готова на нечувана дързост, подтиквана от желание за мъст. Съюзникът й в тази борба е Дървото на лъжите, което се храни от неистини и ражда истини.
„Дървото на лъжите“ е криминален тийн роман, който ще се хареса на почитателите на мрачни истории със силни образи, напрегнато действие и неочакван край. Хардинг не спестява недостатъците на своите герои, затова те са толкова истински пред читателския поглед. Всеки от възрастните персонажи е направил един важен избор в своя живот, който го определя нататък по пътя му. Само на Фейт той й предстои.
Достигането до това съдбовно решение, свалянето на маските и поемането на отговорност за направения избор е движещото колело на сюжета.
Книгата се чете неусетно, историята е увлекателна, а Фейт е един прекрасен момичешки образ, който, мисля, има потенциала да вдъхнови много (малки и големи) момичета. Защото, когато избираме какъв пример искаме да дадем – добър или лош – малко помощ никога не е излишна.
Остави коментар